Facebook

October 10, 2020
Лазарин Лазаров
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ
Обединяващата спойка на страните членки на ЕС са европейските ценности. Икономическата взаимопомощ (европейските пари) е резултат, а не цел.
Ако ЕС не се придържа стриктно към този принцип, бъдещето му е несигурно.
Ако ЕС се придържа стриктно към този принцип, бъдещето на България като член е несигурно.

 

September 26, 2020
Лазарин Лазаров

КАКВО ИСКА СОФИЯ ОТ СКОПИЕ?

България не може да отрича съществуването на официален (книжовен) македонски език защото той, макар и изкуствено създаден, съществува. Говоримият македонски език е бил диалект на българския. Холандският говорим език е (бил) диалект на немския, но съществува холандски официален книжовен език. В Швейцария се говори немски диалект, но официалният език за немскоговоряша Швейцария, на който излизат вестници и др, не е немски а т.н. schwitzerdeutsch. Само Австрия е приела немския официален език за свой официален език.

Стандартизираният книжовен език води до това че говоримият започва да го следва. Аз си спомням като дете, непосредствено след войната, в София никой не казваше хляб и мля́ко, а хлеб и млеко́. България сама си е виновна че със създаването и последващите реформи на българския книжовен език го е отдалечавала от македонския диалект. През 1870 г Кузман Шапкарев е предлагал официализирането на по-друг книжовен език, включващ някои особености на македонския диалект, но Марин Дринов се възпротивил. Все пак, създаденият официален език (правопис) е обединил (с е-двойно) търновско-шуменския говор със софийско-кюстендилския. С реформата след войната официалният език съответства само на някогашния търновско-шуменски говор.

Според мен, България заема грешна позиция. Трябва да се признае македонския език, да се направят компромиси, като много ТВЪРДО се изиска само премахването от всички македонски учебници и официални документи – ПОСОЧЕНИ КОНКРЕТНО – твърденията че е съществувала македонска идентичност преди Балканската война.

 

September 14, 2020
Лазарин Лазаров

ДЕТСКИ СПОМЕН

Не само за мен – седемгодишно дете, но като че ли и за родителите ми 9. септември 1944 дойде някак неочаквано. Тогава живеехме в село Осиковица, Ботевградско – родното село на баща ми. Дядо ми – местен чорбаджия с 80 декара земя (в това бедно полупланинско село такива селяни бяха считани за чорбаджии) беше ”изучил” единствения си син. Баща ми беше завършил търговската гимназия в Свищов, беше станал чиновник в Българска земеделска и кооперативна банка и се беше оженил за гражданка (от Разград). По това време в селото имаше агенция на земеделската банка и баща ми беше банковият агент. Работеше с помощта на един разсилен, агенцията се помещаваше на първия етаж в една къща до общината, а на втория етаж живеехме ние.

На майка ми й тежеше да дивеем на село без течаща вода и електричество и откъснати от света (имахме радио на акумулатор, в селото от време на време идваха с голямо закъснение и някои вестници), но и двамата считаха, че в тия военни времена на купони и черна борса в градовете и бомбардировки в София да се живее на село, близо до дядо Лазар, е подходящо и има добри страни. Наистина, в дните преди девети се чувстваше някаква тревога в атмосферата. Заговори се много за ”шумкари” из близките планински възвишения и баща ми често споменаваше, че руснаците наближавали Дунава. И все пак, когато през нощта срещу девети бяхме стреснато събудени от гърмежи пред общината до нас, родителите ми не си дадоха сметка, че е станал преврат. Чак на сутринта, след като баща ми излезе рано да види какво става в общината, разбрахме че ”шумкари са слезли от шумата и че червените взимали властта из цялата страна”.

Баща ми каза ”червените”, което аз можех веднага да асоциирам с комунистите. Още преди да тръгна на училище, майка ми ми беше обяснила на една голяма карта на света къде е България, къде са Германия и Русия. Сравнително голямата площ на Русия на картата бе оцветена в червено и тя ми беше казала, че това е защото Русия била управлявана от комунисти, т.е. от червени. А комунистите аз асоциирах с двете, значително по-големи от мен, дъщери на Ширковите (живееха близо до нас и ги знаехме като завистливи и крадливи), както и с двама братя – воденичари, които бяха забягнали в шумата.

Когато и аз излязох пред общината, видях доста хора да се мотаят на площада – всички имаха на реверите си саморъчно направени книжни етикети с надпис О.Ф. Ширковите дъщери бяха също там – като ме видяха започнаха да викат ”Долу фашистите”. Аз се върнах в къщи уплашен, баща ми ми направи един ОФ-етикет с червено мастило и ми каза да си го закача и да изляза без да се страхувам.

След обяд пред общината спря една червена камионетка. Видях как натоварват в нея кмета и секретар-бирника с вързани ръце отзад. Баща ми каза: ”Бирника ще го пуснат, но за кмета (той не беше местен) – назнам”. Дали е можел да си представи, че след два-три дни и него ще натоварят в същата камионетка?

Арестуваха баща ми на 12. септември рано сутринта. Той беше прибледнял като го отвеждаха, спомням си че ни каза: ”Обадете на чичо Марин”. Ставаше въпрос за дядо ми Марин, брата на дядо Лазар, който беше известен като страстен дружбаш, съратник на Стамболийски. Двамата братя не се имаха много заради политика (дядо Лазар беше демократ, последовател на Малинов), но дядо Марин много обичаше баща ми. Баща ми обаче, беше далеч от политически крамоли, той си гледаше банката.

Баща ми се върна само след два дни. Едната рамка на очилата му липсваше. Беше в добро настроение. В Ботевград, в околийското му казали че имал противонародна фашистка проява: през 1942 изнесал сказка за спестовността в читалището, която завършил с думите ”Да живее Негово Величество Цар Борис III”. Още вечерта в околийското пристигнал дядо Марин. Показал списък, от който се виждало че още от 1942 баща ми бил записан за член на Земеделския съюз. Милият дядо Марин…, дали е могъл да си помисли, че само след година и половина ще арестуват и него?

В съзнанието ми изплува картина на препълнената читалищна зала и гласа на баща ми, говорещ за спестовност; той изнасяше ”сказки” за спестовност и за кооперации и в съседните села. На въпроса ни за очилата даде следното обяснение: ”Вечерта преди да дойде чичо Марин, точно като ме разпитваха, в околийското нахълта един пиян, който искаше да му дадат да бие фашисти. Нахвърли се върху мен, удари ме по главата и ми счупи очилата. Едва ме отърваха като му обещаха, че ще му дадат да бие друг”.

Дотогава бях изпитвал само моментен страх при различни ситуации. За пръв път почувствах по-друг страх. Разбрах че нещо страшно се е случило, което от сега нататък ще променя поведението на хората. Това особено чувство се появяваше у мен при много поводи през следващите години – чак до зряла възраст. Такова чувство на страх свиваше гърлото ми през следващите месеци, когато слушайки предавания от народния съд по акумулаторното радио чувахме тълпи зловещо да крещят: смърт, смърт!! Същото се повтори през следващата година когато съдеха Никола Петков. Когато видях как натоварват дядо Марин с вързани ръце отзад в същата червена камионетка …


June 1 at 11:33 AM

БОГ ДА ПРОСТИ КРИСТО!
Срещата ми с Кристо през 1998 г. в Линкън, Небраска.
Прочети описание на срещата на www.karb.info/llazarov/ като кликнеш на Thoughts from Abroad (assay book in Bulgarian) и след това наСреща с Кристо и размисъл.


May 22 at 12:06 PM

Поредна идиотщина която ще доведе куп затруднения – кой стои зад нея?
Изхвърлят руските букви от клавиатурата

ЛАЗАРИН ЛАЗАРОВ

April 21 at 7:14 PM

САШО ПОПОВ ✞
Почина гробокопача на Академичния клуб за демокрация
Сайтът на БАН съобщи за смъртта на академик Александър Попов – заместник председателя на БАН от 2008 до 2012 г.
Изтъкват се научните му постижения и административни постове. Но неговото име е свързано с Академичния клуб за демокрация, на който той беше последния председател – клубът, който се саморазтури след 2000 г. Дейността на Сашо Попов в Академичния клуб за демокрация не се споменава вече както в неговата официална биография, така и в неговия некролог.
Академичният клуб за демокрация изигра важна роля в революционните реформи и преустройства на БАН в периода 1990-1997 г. Този клуб обедини недоволни безпартийни в изгонването на партийците от управлението на БАН. Той изигра голяма роля за осъществената, макар и непълна, декомунизация на Академията. Клубът спомогна за Закона Панев – единствения лустрационен закон в България, който отвори възможност БАН да се отърве от партийна върхушка така както се отърваха академиите на другите страни от Съветския блок.
За съжаление, членовете и ръководството му бяха мотивирани повече от личната си кариера отколкото от принципни идеологически съображения. Клубът започна да кадрува и да наподобява бившия Партиен комитет. Това беше умело използвано от тогавъшния председател на БАН Иван Юхновски. Председателите на Клуба Ангел Венедиков и Димитър Ненов бързо станаха съответно член-кореспондент и професор. Но клубът беше ликвидиран благодарение на верните агенти на Юхновски Здравко Стойнов и Сашо Попов. През 2008 г, вече академик, Сашо Попов е избран за заместник-председател на БАН редом с другия заместник председател – верния комунист и сътрудник на бившата ДС Константин Косев.

ИВАН КАНЕВ – презентация

https://scontent.fsof6-1.fna.fbcdn.net/…/92065751_800059797…

https://scontent.fsof6-1.fna.fbcdn.net/…/91865477_800059877…

https://scontent.fsof6-1.fna.fbcdn.net/…/91779591_800059893 …

https://scontent.fsof6-1.fna.fbcdn.net/…/91815372_800059920…

https://scontent.fsof6-1.fna.fbcdn.net/…/92139139_800060017…

From: llazarov [mailto:llazarov@karb.info]
Sent: Friday, March 27, 2020 11:06 AM
To: ‘bsp@bulgarianscienceproblems.info’
Subject: НАЦИОНАЛКОМУНИСТИЧЕСКА ИСТЕРИЯ

В медийното пространство се появи призив с подписка за защита от „продажниците и враговете на България”, които  „всеотдайно работели за разрушаването на националното ни съзнание и сломяване на българския дух”.
https://pogled.info/bulgarski/pravyat-se-opiti-za-razrushavane-na-natsionalnoto-saznanie.114471

Продажниците и враговете не се идентифицират – определят се като „поднебесни сили на злобата, които внасяли смут в мисленето на хората служейки на чужди фондации”. Осмелявали се да поставят под съмнение величието на българската история, литература и култура насаждайки „плевелите на космополитизма и неолиберализма”.

Сред авторите на подписката изпъкват имената на известни  всеотдайни идеологически подлоги на свалената комунистическа върхушка и сътрудници на бившата ДС. Витае някакъв „националкомунистически” дух.

Не е трудно за съвременния българин да открие зад „призива” враждебността на примитивен нецивилизован  колективизъм  срещу „всичко извън племето”, съчетана със злобата на последните родни комунистически мохикани. За щастие, този призив предизвиква малко внимание и подкрепа, но за съжаление, има хора които не се срамуват да се подпишат под такъв текст.