Научните идеи и резултати трябва да бъдат
представяни/изказвани толкова просто,
колкото е възможно. (Но не и по-просто!)
А. Айнщайн
Научният език се отличава с простота, точност и краткост.
Ясното, стегнато и строго научно писане разчита на език, който предпочита директност и еднозначност. Накратко – научният израз трябва да бъде точен, а научното писане – премерено и просто.
Акцентът трябва да бъде върху разбираемостта и оценката на информацията, а не върху „елегантността“ на самите думи. Многословието, независимо дали чрез излишества, тавтология или заобикалки, пречи на ясното представяне на откритията и концепциите на изследването и губи времето на читателя. Научният израз не трябва да изисква повече усилия от необходимото от страна на читателя. Точността и простотата не правят езика сух и скучен, а еднозначен и комуникативен. В научния език символика и импресия нямат място.
Всяко изречение, взето самостоятелно, трябва да бъде граматически завършено и да има логическа смисленост. Ето един пример:
„Оценката на новото научно знание е синергична комбинация от евристични и информационни възможности в процеса на непрекъснати промени в обществената среда”,
(Стоян Денчев в Предеговор на монографията ‘Христо Мутафов, Научният принос, Изд. За буквите – О писменехь, 2019).
Как ‘оценка’ е ‘комбинация от възможности’?
Многословие, пренаситени със атрибутивно и предикативно употребени философски термини сложнни изречения, в които се губи замисъла и не се откроява научна новост, са характерни за публикационната активност на учените от УниБЕТ.