Избрани постинги

Subject:

Бранители на университетското статукво

Date:

Tue, 4 Feb 2020 09:40:44

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

МИНИСТЪР И ДЕПУТАТИ СЕ КРИЯТ ОТ БРАНИТЕЛИ НА УНИВЕРСИТЕТСКОТО СТАТУКВО ЗА ДА МОГАТ ДА ИЗМЕНЯТ ЗВО

Българските университети отсъстват от световните рейтингови системи затънали в дълбока криза. Те процъфтяха на регионална база където пазар намира и лошокачествено висше образование (пазар на дипломи).

Компетентни и независими учени (главно от чужбина), bulgarianscienceproblems, академик Сендов и др видях а че проблемът се корени в модела на управление на българските ВУ залегнал в ЗВО от 1995 г. Въведено е уникално, отречено от световната практика, затворено самоуправление като атрибут на академичната автономия. Българските университети служат на себе си, а не на обществото.

Тази истина бе набита в главата на министър Красимир Вълчев и правителствената програма и Националната стратегия за висшето образование предвидиха актуализиране на ЗВО с оглед корекции на начина на управление. МОН внесе проект за изменение на Закона, който предвижда задължение на ректорите да сключват ‘договори за управление’ с Министъра заедно с някои други изменения. Компетентни депутати от Комисията на НС разбраха необходимостта от промените.

Но проектът възбуди люто брожение от страна на Съвета на ректорите и бранителите на университетското статукво. В Комисията на НС постъпиха повече от 20 становища с остри възражения срещу повечето проектирани изменения – съобразяването дори и с част от тях би провалило реформаторския характер на проекта.

На първо четене предлаганите промени бяха приети в Комисията на НС общо взето ‘като философия’. За да намалят възможността законопроектът да бъде ампутиран депутатите са решили да избягат от журналисти и лобистки представители на заинтересовани страни като тайно ‘изнесат’ заседанието си в спа-хотел в Сандански. Там те тихомълком провеждат две заседания на 19 и 20 януари. на които оспорвано обсъждат на второ четене новите текстове. Благодарение на министър Вълчев, неговият заместник Петър Николов. компетентни депутати (Станислав Станилов) и гости, като че ли при окончателното гласуване предложенията надделяват над възраженията на депутати като Николай Цонков и Иво Христов (БСП), Галя Захариева (ГЕРБ), председателя на Агенцията за акредитация Петя Кабакчиева и Законопроектът като че ли ще запази духа си. Съдбата на Законопроекта преди да бъде внесен в пленарната зала окончателно ще се реши на заседание на Комисията, насрочено за сряда, 5 февруари.

Да стискаме палци.

https://www.segabg.com/category-observer/reformata-universitetite-glasuvana-zakonodatelno-spa

Subject:

НА КОГО ПРЕЧАТ НАЦИОНАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЦЕНЗЕНТИ И ЧЛЕНОВЕ НА ЖУРИТА

Date:

Mon, 27 Jan 2020 21:03:40

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Общонационалните изисквания на които трябва да отговарят членове те на журита при избор на доценти и професери бодат в очите на примитивни и недобросъвестни кандидати за тези титли в многобройните провинциални университети. Не е необходимо членовете на журитата да са тесни приложни специалисти от същата специалност. Науката, включително приложната, се крепи на фундаменталната. Недорасли тесни приложни специалисти не могат да оценят едно научно постижение така както би го оценил зрял учен с постижения и опит във фундаменталните науки от които то произхожда. Който разбира от наука знае това.
Депутатката от БСП Светла Бъчварова е заронила сълзи че в много научни журита участвали учени, които били твърде далеч от тясната научна специалност, по която бил обявен конкурсът.
https://www.segabg.com/category-education/nekompetentni-zhurita-reshavat-koy-da-e-profesor-i-docent

В нейното научно направление – животновъдството – има 20 специалности и не е необходимо рецензентите и журитата да са от същата специалност на кандидата. Не е нужно да те оценява колегата-приятел, който работи точно по същия въпрос. Тя дава пример за жури, съставено от учени в широката област на животновъдството, което обаче оценявало дисертация в сферата на рибовъдството. Е какво от това? Постижения в рибарството ще бъдат оценени по-добре от доказал се зоолог, биолог с ерудиция, биоинженер, ветеринарен анатом или патолог, отколкото от занимавал се само с рибовъдство.

Subject:

КРИТИКА И ОТГОВОР

Date:

Sat, 25 Jan 2020 11:58:05

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

КРИТИКА И ОТГОВОР

(От протокол на заседание на Комисията за наука и образование на НС за законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование)

Проф. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Факт е, че висшето образование в България е в дълбока криза и факт е, че една от основните причини е лошата работа на Агенцията за акредитация. Факт е, че Агенцията досега, в цялата си история, почни на никого, не е отказала акредитация и, че особено в последните оценки тя дава еднаква почти или близка акредитация на всички ВУЗ-ове. Факт е, че не се спазват, че не се водят протоколи от заседанията на постоянните комисии, при оценяването не се прави преглед на изпълнение на препоръките на следакредитационния контрол, нарушава се законовото изискване и оценката за научна дейност да има най-голяма тежест. Критикувам работата на Агенцията по акредитация и, ако тя не се подобри рязко и категорично, просто висшето образование в България няма шанс.

Проф. ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация: Понеже много се говори за качество на образованието, аз също съм доста критично настроена, но изведнъж видях какви драматични, така да се каже, дълбини на лошото образование се появиха, което, някак си, абсолютно абсурдно е да го твърдим. Българските висши училища в последните години, така или иначе, въведоха много нови неща, които ги направиха видими както в България, така и в ЕС. Вижте информационните системи – има какво да желаем. Вижте много механизми, които не работят, но се прави опит за въвеждане работещи системи за контрол на качеството, за атестация, студентска оценка. Всичко това трябва да го мислим и да го говорим. Не сме напред в рейтингите, но, както знаете, Шанхайският рейтинг мери нобелови лауреати. Така че ние няма как на този етап, дай Боже, след 20 години, да постигнем това. Така че, хайде да не прекаляваме с апокалиптичните оценки.

Subject:

ОТИДЕ СИ АКАДЕМИК СЕНДОВ

Date:

Tue, 21 Jan 2020 09:38:34

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Като политик по време на прехода той бе лансиран от БСП но постоянно се дистанцираше от тази партия. Той си остана безспорен авторитет в БАН. Вдъхновител на Закона за БАН и на Закона за висшето образование, двайсет години по-късно той видя техните недостатъци и изигра важна роля за формулирането на проблемите на БАН и на висшето образование. Той насочи Министъра на образованието и науката към тези проблеми. Той уважаваше много bulgarianscienceproblems, подкрепяше идеите, критиките и предложенията на този дискусионен блог.

Subject:

Преди 30 години

Date:

Sun, 29 Dec 2019 16:54:19

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Стефан Дечев: Бяс ли беше това? През 1989 г. хиляди не искаха мюсюлманите да имат права
https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/12/29/4010466_bias_li_beshe_tova_hiliadi_ne_iskaha_prez_1989_g/?ref=home_layer2

Subject:

Предизвикателствата на Герджиков

Date:

Sat, 28 Dec 2019 17:14:49

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Предизвикателствата пред висшето образование и Софийския университет според ректора на най-стария и голям наш университет изпаднал от първите 800 в класациите и изключен от Европейската университетска мрежа:

Кое е най-важното събитие или предизвикателство за Софийския университет през 2019 година?

През 2019 г. чествахме 200-годишнината на Евлогий Георгиев и 195-годишнината на брат му Христо – юбилеи, които са важни не само за Софийския университет, на който братята са големи дарители, или за град Карлово, където те са родени. Родолюбивата дейност на двамата братя е повод да си спомняме постоянно, че богатството няма смисъл, ако не се споделя, и че средствата, дадени за образование, са най-добрата инвестиция за развитието на икономиката.

Кое е основното предизвикателство пред университета, а и пред образованието и науката за 2020 г.?

През 2020 г., а и през следващите, най-важното е образованието да се развива със скоростта, с която напредва технологичната революция, което не е лесно. Два от трите центъра за върхови постижения, за които Софийският университет спечели финансиране, са посветени на големите данни и изкуствения интелект, участваме и в център, свързан с нанотехнологии и нови материали. Това ни дава шанс да бъдем в крак с най-перспективните и бързо развиващи се изследователски области.

Предизвикателството и за Университета, и за висшето образование не само в България е в това, не само научните изследвания, а и методите на преподаване и учебното съдържание да не изостават от бързото развитие на знанието.

https://www.mediapool.bg/prof-anastas-gerdzhikov-sredstvata-za-obrazovanie-sa-nai-dobrata-investitsiya-za-razvitieto-na-ikonomikata-news301743.html

Subject:

Университетски скандали

Date:

Tue, 17 Dec 2019 20:46:42

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Защо са му на един ВУЗ 34 чистачки и 23 портиери?

https://www.segabg.com/category-observer/zashto-sa-mu-na-edin-vuz-34-chistachki-i-23-portieri

Опитите да се преосмисли университетската автономия не са от вчера и до този момент се сблъскватс яростна съпротива от академичната общност