Избрани постинги

 

From: Dimo I. Uzunov via bulgarianscienceproblems
Sent: Monday, May 25, 2020 8:23 PM
Subject: [bulgarianscienceproblems] За празника на културата и за буквите

Относно националния празник 24-ти май :

Вчера за пореден път чествахме Празника на българската култура: писменост (литература), просвета, наука, художество и артистична изразност от всеки познат вид, спортна култура и дори битова култура – много важна също).

От дете до днес съм весел и много радостен на този празник, както всеки българин. От този празник имам прекрасни спомени и най-важното, от него бях допълнително стимулиран да се уча и развивам като личност и професионалист.

Радвам се, че го има, както и че я има и Българската азбука, на базата на която има натрупана значима национална и преводна литература, която всички ползваме. Българската азбука е полезна по същия начин и за други народи, където сме я разпространили, било в помощ на тяхното цивилизоване (Русия), било заради ефект на близост или съвпадаща народност  (Сърбия и Северна Македония), или пък е била насилственото разпространена от други (Монголия, от 1940 г. досега, под натиск от силния съсед СССР).

Да сме живи и здрави и да празнуваме този светъл празник много години напред !

По отношение на  азбуката ще подчертая нещо много важно и логически очевидно, което не знам защо не съм срещал в писмен текст или в устна публична дискусия, предназначени за широката публика.  Това, което ще обсъдя току-след тази уговорка, може би е обсъждано от експерти в университетски студии и учебници, в университетски лекции или на специализирани научни срещи. Но това, което ще напиша малко по-долу е важно да се знае от широката публика — максимално широка. И така, след тези уговорки, направо към важния проблем.

Според мен, неспециалиста,  важно е да се има предвид  следното основно и вярно твърдение:

           Няма нищо общо между кой да е народностен език и формата на графичните символи (буквите), на базата на които се развива неговата литература (писменост) !

Ясен пример: Нищо няма да промените в математиката, ако вместо необходими математични символи, например: a, b, t, x, y, z, решите да ползвате, например: а, б, ъ, ь, ю, я. Ако ползвате последните, нищо друго няма да изразите, освен същата математика (едно към едно). Но недостатъкът Ви ще е, че с така записаната математика ще сте по-трудно разбираеми и ще сте донякъде възпрепятствани при обмен на математични знания (нови изследвания, постижения) с останалите математици. От това, че сте решили да ползвате друга, по-рядка форма на запис на математическата си мисъл или на известни математически знания, не ставате по-голям математик, а ставате странен и само-затрудняващ се такъв.

Същото е и при кой да е език и графичната форма на писмеността му (буквите, азбуката). Съответствието графичен символ-звук е от решаващо значение за създаването на рационална писменост, но конкретния графичен образ, „рисунката” на звука (буквата) е абсолютно несъществен. За успешно и широко ползване, важно е само буквите да се пишат лесно и бързо, както и отделните букви да се отличават лесно една от друга.

Езикът  – Да, той е много важен за народностната идентичност и духовност,  културен обмен вътре в народността,  развитие и национална сигурност (национално съхранение). Но конкретната азбука – не, тя няма роля в никое от тези важни направления ! Колкото по-специфична (уникална) е една азбука, толкова по-затрудняваща е тя за общуване с другите народи, например с тези, ползващи  по-универсалната латинска азбука. Специфичността (уникалността) на азбуката затруднява и при усвояването на световния напредък: научен, духовен, икономически, технологичен, всякакъв.

Тази теза се аргументира безответно от много важна емпирика. Вижте например братята чехи и словаци. Вижте преминалия труден процес на еманципация на португалския език от испанския – дори без мисъл за правене на собствена азбука. Защо ? Отговор: Защото това не е необходимо и даже е непродуктивно, защото е със значителни отрицателни комуникационни  ефекти. Толкова вредни, ползата от еманципацията на езика ще е по малка от вредата.   Обърнете внимание, в  случая става въпрос  за  огромен културен кросовър — еманципацията на един език от друг такъв на съседна много по-силна империя. Нещо подобно прави пред очите ни и Северна Македония – еманципация от нашия език, както португалския от испанския.

А Българският език, като един от най-старите, никога не се е нуждаел от еманципация (отделяне, разграничаване, неподчинение) от друг.

Вижте също кюрдите.  Борят се за политическа, икономическа и културна еманципация от Турция, но за целта не си измислят своя азбука. Отговорът пак е ясен: Не е необходима за целите им, а би довела до недопустими по ефект негативни комуникационни проблеми, както споменах за португалците.

Уж нашата азбука била не българска, а славянска по рождение и практика.  А къде по-напред с материала по много въпроси са, например, чехи и словаци, които ще да са по-славяни от нас по всички антропологични и културни белези, психика, дух. Имаме обаче много общи черти, сходна  битова култура, мироглед, големи сходства в езика.  Те ползват обаче латиница. Не мислете, че универсалността на азбуката, която ползват не им е дало един силен тласък напред спрямо нас, по-самоизолираните и в значима степен оттук, по-изостаналите им „славянски братя”.  И повтарям, много са по-напред от нас във всичко, а и са съхранили народностните си специфика и независимост напълно, дори повече от нас. Въпреки асимилаторските попълзновения на по-големи и по-привлекателни хищници от турци и гърци, не са се нито понемчили, ни порусначили, ни пополшили, ни поавстрийчили.

Русите пък са доказано не-славяни, а викинги. Нерде викинги, нерде славянска (по-точно българска) азбука.  Но ако са си избрали да се наричат славяни, защото името славяни идва от техните земи по времето на Екатерина Велика, ще им признаем това право от учтивост и толерантност. Те са велики, но още по-велики щяха да бъдат, ако бяха овреме разбрали, че българската азбука в тяхната писменост (литература) им е дала само една псевдо-идентичност, докато реалната им, истинската им идентичност, както на всички други народи, е в уникалната им народностна духовност, базова народностна култура и езика: в съдържанието на написаното на този език (език, не азбука).

А Сърбите, също по-славяни от нас, освен това, по-верен и обичан приятел на Руската Федерация (и на Руските империи в миналото , всички те особено харесали и налагащи българската азбука където и както може), много хитро повече ползват в по-голяма степен  латиницата, защото тя им е по-удобна.  (А езика им най-близък до нашия !). Официалната им азбука – нашата кирилица, ползват в администрацията и тук-там по желание на пишещия (вижте например Уикипедията, ако още не сте ходили в Сърбия). Това не им пречи да пеят в Църквата на старо-български, отдавна порусначен до модификация, която днес някои  наричат  „черковно-славянски”. В тази си версия обаче този „черковно- славянски” си е направо „черковно-полу-руски”.  Старобългарският е брутално изхвърлен от църквата, постепенно след като сме покръстили русите, когато Руската църква – едно българско творение, е набрала самочувствие и сила.

Фактът, че сърбите географски са между нас и Словакия не е причина за смесения им (междинен) вариант („ни точно така-ни съвсем иначе”). По-скоро, сръбският избор на широко ползване на латиница е заради удобството и стремежа им към просперитет.  В някои области на духа, икономика, спорт, политика,  международен авторитет имат някои предимства пред нас, поне докато не мина доста време, откакто сме в европейската общност. Това се дължи на разни фактори, между които и по-осъзнатото им чувство (самочувствие) за принадлежност към успешните народи, повечето от които използват ползваната свободно и от сърбите латиница.

Ние имаме прекрасен език, а и азбука към него, създадена и разпространена първо на днешната територия на България – столицата на Първото българско царство. Практически използваем вариант, създаден от преките Кирило-Методиеви ученици – вариант сходен с гръцката азбука ! По политическо нареждане на княз Борис Първи ! Преди това пък Императорът на Източната римска империя възложил важна политико-културна мисия – създаване и разпространение на азбука, удобна за хората в северозападната част на Империята му, на едни от най-просветените хора на земята – братята Кирил и Методий от Солун — със сигурност едни от най-блестящите философи и лингвисти в Империята и въобще. Политика в интерес на Източната римска империя, ромеите. Гео-стратегическа политика !

На свещената ни азбука, появила се и първо разпространила се на благодатна почва у нас, поради най-вече политически, гео-стратегически причини, по заповед на силните на деня, през вековете сме натрупали ценна и уникална литература. Затова я ценим ! Прекрасно – да пребъде и се ползва  според желанието на нашия народ !

Но понастоящем, ние, екзалтирано гордеейки се и празнувайки  нашите език и литература, грозно ги разваляме, разрушаваме вече от 3-4-5 десетилетия, постепенно, безотговорно, неграмотно, най-вече в последните 10-15 години.  Само два примера:

  1. Защо вече масово не се ползва членът (поне непълния член) ? С неползването му  въвеждаме нарочна, принудена нееднозначност на езика ни – а основната му задача е да е еднозначен. Когато кажете: „Този въпрос ще се обсъди в парламент”  езика става нееднозначен, т.е., безполезен. Кой парламент ? -Френския, Унгарския, Европейския, Нашия, …, или пък говорещият е имал предвид местния  „парламент”на община „Високо бърце”, както жаргонно понякога наричат общинските съвети – местен парламент ?! И това го говорят видни журналисти, държавници (и други личности, които са често на екрана и в радиото). Те не ползват член и не им се разбира какво говорят.  Демонстрират лошо владеене на езика или високомерие/вариант: неудачно оригиналничене.  Да се чудиш и маеш на разрушителните способности и хъс (или безотговорност) в деструкцията на езика на Вазов, Талев,Йовков, Станев, Вежинов и трудно-изброимата в пълнота плеяда класици и съвременни писатели – законодатели на красивия ни език. „Патриоти”- на думи !  Кой ви даде право да рушите най-ценното в нашата култура и идентичност, преяда калпава ?  Питам сериозно Преядата, без майтап ! Освен това, къде е Института по Български език на БАН ?! Лелките там оплетоха ли си най-после  пуловерите и избродираха ли си гоблените ?! Явно не изпълняват вменената им контролна езикова функция! Мълчат и лапат професорски заплати напразно !

 

  1. Кой ви научи напоследък да „накате” безобразно, та да се чудя на пазара и в магазина  какво ми казват на майчиния ми език. Доматите били „на 2 лева”. И аз ахмака, давам заето и се чудя, как килограм домати са принадлежност на парични знаци: монета или банкнота. Те обичайно са със собственик човек, а продажната цена им се посочва в пари: „струват 2 лв”, „са по 2 лв” , или по-опростено „са 2 лв” (последното е неправилно, но поне е мил безобиден жаргон, не се гаври с важния предлог „на”, и затова не застрашава структурата на езика).

Виден политик или журналист се изпъчил по телевизията и се излага като кифладжия с изцепки от рода на: „Ще го направя на 100 процента”,  „ На 100 процента ще спечелим НА изборите”.  Културният и мислещ човек се отвращава от всичко това и доста още други простотии, та му иде от яд да заговори на английски, италиански, руски, португалски, или какъвто друг език знае, само да не гледа гаврата с милия си роден език. По-простичкият и не научен да мисли със собствената си глава народ слуша културните си и политически водачи по телевизията и радиото. И подражава — опростачва се безплатно по примера на големците. Щом те – важните и „учените”, ново-забогателите парвенюта така говорят, значи така трябва ! Така се нагажда по-простия народ. Питам не едного: „Защо говорите така, така ли Ви е учила учителката Ви в началното училище ?” Отговарят: „Не ме е учила така, но така говорят тия, и тия, и тия” (споменава имена на хора с високо формално образование и високо положение в обществото, държавата).  Казвам му: „Тия ако се хвърлят от моста и ти ли ще се хвърлиш ?”  Йок, не ще !

Те пък, водачите на нацията си плямпат за двойка по БЕЛ в прогимназията, надуват гайдата на лошия български, и в  Парламента, и в държавни институции, и на заседания в комисии, сред познати и граждани по митинги, чествания и гуляи (банкети, коктейли, официални вечери), по телевизия, радио, по прости поводи и по повод 24-ти май. А в същото време казват, че трябвало да подобрят качеството на образованието.

Първо да подобрят своето образование и престанат с тази когнитивна разюзданост, да спрат да говорят (вече и пишат) като двойкаджии в училище. Сигурен съм, че могат ! Но лоши навици, дори скорошни, трудно се отказват.

Не може да развиеш качествено образование, ако ти самия се държиш като профан или не притежаващ мисъл индивид, с която да преценяваш как да говориш —  ако не изящен, то поне да говорят  правилен класически български: ясен, еднозначен, точен, стегнат.

А ако ученикът възрази на забележка на госпожата по БЕЛ, като каже, че противно на мнението й, говори и пише правилно, защото важните г-да  Х.Х., У.У. и Й.Й., а и известната и мастита журналистка г-жа Мисирка Пуйкова точно така говорят по телевизията (или радиото) всеки ден или седмица !!! А и вече пишат.  Тогава ?! Тогава какво ще правим ?! Право е детето, ще слуша по-образованите, по-изкласилите и по-успелите.

Що за щуротии стават безплатно в милата ни скъпа родина ! И по празници ! И в делник !

Мълчат и си натискат задниците на удобния стол, гледайки си кефа и пачките във впечатляващи размери повечето от: държавниците,  депутатите, министрите, маститите ката-ден на показ журналисти, културни и езикови институти, академици и професори лингвисти, все люде и институции от „елита”. Пандемията на простотията се разпространява скоростно и „кривата е вече в експоненциалната фаза”, за разлика допреди 20 г., когато процесът беше бавен и заразените пренебрежимо малко, незастрашаващ брой.

Началото беше някъде през пролетта на 1972 г., когато с едно решение на Политбюро се осакати и опростачи учтивата разговорна форма в българския език. Тази форма за всички стойностни езици е пълната форма на второ лице множествено число. Говориш винаги, както  на повече от един.  Тогава бях студент в трети курс и помня добре, когато един наш професор физик се възмути публично пред нас студентите от току-що взетото решение. Ние много не обърнахме внимание, защото си знаехме как да говорим правилно, а и си бяхме млади и безгрижни, леко ни беше и на душата и на джоба. Но трябваше да минат поколения, за да се появи тази профанизация в масовата, видима практиката на говора. Тези поколения, които сега говорят неправилно,  следваше първо в училището да бъдат научени на това, а именно, че „неправилното е правилното”.

Погледнете днес, че по много въпроси, не само по проблеми на езика, недопустимо голям брой хора у нас правилното считат за грешно, грешното за правилно, доброто за лошо, лошото за добро и успешно (хубаво), почтения за ахмак, далавераджията и афериста за готин пич – пример за подражание.  Този морален упадък, опасен социален синдром идва отгоре надолу, а не извира отдолу, и започва някъде години след ВСВ. Но от няколко десетилетия е масивен и непоносимо вреден, разрушителен.

Не че такива неща няма и в други, успешни страни – има, имало ги е и в царство България. Имало ги, но в количества под социално-санитарния минимум. Не в значителен процент от населението. Това се нарича мащабна социо-корупция (развала, деградация).

Да се върнем само на езика. За лекарство и ваксина срещу епидемията за нарочно или безхаберно опростачване и/или опасно разклащане структурата на езика,  не са нужни пари, безплатно е. Иска се ум и култура. Иска се точно културата, вкл. езиковата култура, която вече имаме чрез огромния труд, талант, дръзновение на блестящи български интелектуалци от далечното и близкото минало, а и на доста днешни литератори. Но не бих се изненадал, ако някои от виновниците – видни госпожи и господа, практикуващи неправилен български език или техни съмишленици и приятелчета,  свият някое и друго милионче от народните пари за проекти за изследвания по „решаване” на този изкуствено създаден проблем.

Ако в своята история, Аспаруховите българи – ние, в подходящ момент в миналото бяхме преминали на латиница, сега щяхме да сме страна за завист, южен вариант на Дания и/или Австрия. Лично на мен ми е все едно на коя от двете посочени страни бихме приличали по просперитет,  богатство на населението.

 

 

 

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ ЗА НАУКА И БАН

Лазарин Лазаров
bulgarianscienceproblems

Пари за наука има – особено след като сме в ЕС. Само по програма ‘Хоризонт 2020’ на разположение са 80 милиарда евро за периода 2014-2020 г. Досега българските учени са спечелили проекти финансирани с около 100 милиона евро – т.е. 0.12%. По преценка на международни и наши експерти учените в България би трябвало да могат да спечелят проекти за около 600-700 млн евро (~0.8%).

Съгласно Годишния отчет на БАН за 2019 г, досега учените от Академията са договорирали проекти по Хоризонт 2020 само за 11 млн евро (21.6 млн лв). Това е много малко на фона на малкото договорирани средства от България изобщо. Защо най-голямата научна организация –национален изследователски център, който дава 51% от българската научна продукция (публикации), привлича само около 10% от привлечените от българските учени европейски средства по програма Хоризонт 2020?

Собствените приходи на БАН от научни проекти са главно от страната. Съгласно отчета на БАН за 2019 г само 13% идват от чужбина (половината от ЕС, респ. Хоризонт 2020).

Могат да се направят следните изводи:

  1. Българските научни организации недостатъчно добре участват и привличат средства по проекти по темите включени в програма Хоризонт 2020.
  2. Институтите на БАН се оказват слабо активни на международната научна арена и особено непригодни да се нагаждат спрямо изискванията и приоритетите на най-голямата европейска научно-изследователска програма.

Как може да се обясни това?

БАН обединява 2500 учени в 50 научно независими институти – практически обединени само от общото държавно финансиране. Няма централен научен орган който да следва научна политика и да налага приоритизиране на научните изследвания. Целият фронт на науката е равномерно покрит тематично от многобройните секции и лаборатории на институтите. Институтите са формално групирани  съобразно приоритетните за страната научни области, но в рамките на институтите тематиката е раздробена. В БАН има над 800 секции и лаборатории – на всеки 2-3 хабилитирани се пода по едно научно звено. Раздробената структура на малки колективи, заангажирани предимно с фундаментални изследвания, не позволява включването с доказан научен капацитет в проектите на Програмата.

В духа на Националната научна стратегия БАН би трябвало да има повече собствени приходи от научни проекти и те да идват главно от ЕС (Хоризонт). Това, обаче, не може да става без приоритизиране съответстващо на европейските програми. Сега БАН си докарва собствени приходи от научни проекти главно от страната – от министерства, ведомства и ФНИ. Това е довело до статукво позволяващо всички институти да функционират при сегашната си раздробена тематична структура и ориентация към фундаментални изследвания. В това отношение лоша роля играе ФНИ, който вместо да финансира строго приоритетно и целово, разпределя средствата равномерно между колективите, а дори и подпомага тези които не могат да си намерят друго финансиране. БАН трябва да нагоди структурата си към европейските програми така че да има двойно повече приходи от научни проекти и тe да идват от ЕС.

Така че ако БАН е недофинансирана, това е до голяма степен по собствена вина. Необходими са структурни реформи и концентрация на силите съобразно европейските програми и специално Хоризонт 2020 и нейния наследник  Хоризонт Европа. Това, обаче, трудно може да стане при сегашното колективно самоуправление и липса на върховен научен орган.

Sent: Wednesday, May 13, 2020

 

From: llazarov [mailto:llazarov@karb.info]
Sent: Saturday, March 07, 2020 12:28 PM
To: ‘bsp@bulgarianscienceproblems.info’
Subject: Изменението на ЗВО

И ТОЗИ ПЪТ КОЗМЕТИЧНА ПРОМЯНА НА ЗВО!

МОДЕЛЪТ НА УПРАВЛЕНИЕ НЕ БЕ ЗАСЕГНАТ. 

Законът за висшето образование от 1995 г е изменян повече от 20 пъти. Само преди две седмици бе прието поредното изменение. Държавата в лицето на Министъра на образованието и науката беше разбрала че главният проблем на българското висше образование се корени във възприетия модел на управление на висшите училища – напълно затворено самоуправление без аналог в световната практика.

Този модел изопачава мисията на университетите – те служат по скоро на себе си отколкото на обществото. Той, обаче, се защитава от академичните състави и неговото изменение среща люта съпротива от страна на Съвета на ректорите.

За съжаление, след дълги пазарлъци, лобизъм и спорове в Комисията за наука и образование на НС отново се стигна само до козметични изменения на Закона. Моделът на управление не беше променен.

Ще посоча тези положения в Закона, касаещи модела на управление, които останаха непокътнати:

  • Отново остана твърдението че „академичното самоуправление се изразява в изборност на всички органи за управление”чл. 21. (1).

Независимо че академичната автономия не включва самоуправление и че самоуправление на университети води до лоши резултати, то не се изразява в изборност на всички органи на управление.  Няма университет по света в който всички органи на управление да са изборни от академичните състави. Особено в науката, популистка изборност отдолу нагоре е нежелателна. Органите за управление изискват компетентна селекция и включване на външни хора.

  • Ректорът се избира от общо събрание на целия академичен състав на университета – чл. 29.(1)4.

Никъде по света няма такава практика. Ректор се търси, селекционира и назначава от държавен или публичен орган (съвет на настоятели). Ето какво казва бащата на ирландската научна реформа д-р Едуард Уолш още преди десет години – при едно посещение в България през 2007 г:

“Ние отменихме избора на ректори със закон. През 1996 г. ирландското правителство реши, че ректорите ще се назначават, а няма да се избират, и така започна търсене на най-подходящите хора за постовете, независимо дали те са от дадения университет или не. Въведе се изискване да рекламираш този пост международно и дори се избират “ловци на глави”, които да открият най-добрите кандидати. После списъкът се предлага на независим борд за избор на ректор и след проведени интервюта става ясно кой е одобреният кандидат. Това между другото е посоката, в която Западна Европа се движи като цяло, независимо от неудоволствието на професори и декани. Смешно е в една толкова голяма организация работниците да избират шефа си. Един ефикасен бизнес няма как да работи по този начин”.

  • За ректори и декани се избират лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище – чл. 31. (1).

За българските висши училища е характерна вътрешна приемственост (inbreeding) и недопускане на външни хора. В световната практика е точно обратната тенденция – за ректори, декани, ръководители на катедри да се привличат външни хора.

  • Общото събрание на факултета избира декан на факултета, определя числения състав на факултетния съвет и избира неговите членове – чл. 26. (5).

Факултетните съвети не би трябвало да са изборни. Деканите се определят от факултетния съвет. В световната практика няма „общи събрания” на целите академични състави.

  • Ръководителят на катедра се избира от академичния състав на катедрата – чл. 26д. (4) .

Напълно отречена практика. Познат ми е случай от катедра на софийски университет,  в която учен със световна известност, академик с Н индекс~40, не беше избран. Предпочетен беше новоизлюпен доцент в очакване на либерализъм и принизяване на научните стандарти.

Независимо от някои подобрения – договори за управление между ректорите и просветният министър, мораториум върху разкриване на нови вузове, ограничаване на т.нар. летящи професори – промяната на ЗВО остава козметична. Българските университети  ще продължат да бъдат с уникално популистко- колективистично затворено самоуправление. Докато това е така те няма да предлагат качествено образование и няма да бъдат на нивото на европейските.

Лазарин Лазаров
bulgarianscienceproblems

 


From: llazarov [mailto:llazarov@karb.info]
Sent: Thursday, February 27, 2020 10:26 PM
To: ‘bsp@bulgarianscienceproblems.info’
Subject: От Комисията за образование и наука на НС

Из  стенограмата на заседанието на Комисията за образование и наука на НС на 19.2.2029 разглеждащo  Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология

—————————————–
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА (представител на КТ Подкрепа): Българската академия на науките е на българите, не е на себе си и не е на централното управление на БАН.
Казахте, академик Ревалски, че се притеснявате, че много други хора ще последват това (напускане на БАН). Ако има национално значими институти в БАН, на които държавата трябва да има право да възлага задачи, не просто да дава субсидия, а да възлага задачи, и ако това е пътят, и ако те преценят, никой не може да ги спре. Ние не можем да спрем порива на учените, все едно да отрежете крилата на птиците. Те нищо не могат да направят тогава.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всеки да прави каквото си иска?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Знам, особено когато темата е Българската академия на науките. Ние с Вас сме на едно мнение, когато хулим ректорите, но когато трябва да сложим чадър над БАН, тогава сме противници. Знам! Знам Вашия чадър, но няма да го приема.
По отношение на Вашето искане да определим кои са научни институти, ще се върна на една стара тема. ..  Хайде да започнем една акредитация, за да видим тези институти на БАН – чух нещо много важно: казахте, че в много институти има по-малък научен състав. Хайде да видим една пълна акредитация, както  вървят висшите училища.
Господин Министър, госпожо Дамянова, настоявам между първо и второ четене да помислим върху договорите за управление на директорите на БАН и на директора на НИМХ, и да направим една ревизия в тази посока. Не може само ректорите да ги слагаме под една черта и да ги наричаме феодали, а БАН някак си да бъде над тази черта.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: „Феодалните старци“ бяха наречени от един министър – професорите в БАН, това, първо.
Второ, БАН имаше международен одит от Асоциацията на европейските академии на науките и той я постави точно на място. Аз работя в институт, който получи три пъти „А“. Вашият институт получил ли еoтакава оценка? Международна оценка по международните критерии на Асоциацията на европейските академии на науките. Достатъчен ли е критерият?
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Имам информация за начина на акредитацията. Случайно съм се свързала с холандците, пардон Нидерландия – нека да уважим държавата, и отлично знам и критериите, и начина, и методиката.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тоест те не са валидни? Валидни сте Вие?!
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Не в това е въпросът. Стига сте лежали на такава акредитация, която е преди петнадесет години. Акредитацията трябва да се прави на четири, пет години.
———————————-
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Извинете, академик Ревалски, Вие, когато правите член кореспонденти и академици, спазвате ли си всички процедури и как така някои хора станаха с Н индекс равен  на единица член-кореспонденти, а други с Н равно на 45 – ще дам пример, това са  ректорът на Лесотехническия университет Иван Илиев и проф. Николай Денков.  Само защото Иван Илиев е в една група на активни борци против фашизма и комунизма? Как е възможно да давате такива престижни степени за Българската академия на науките – Н равно на единица?! Качихте му документите за малко на сайта, и автоматично ги свалихте. Цялата академична общност на Лесотехническия университет, към която и аз принадлежа, сме възмутени от това.

 

From: llazarov [llazarov@karb.info]
Sent: Sunday, March 01, 2020 9:13 AM
To: ‘bsp@bulgarianscienceproblems.info’
Subject: RE:[bulgarianscienceproblems] Коментара на проф. И. Евгениев

“Страхувам се, че ще се закрием като научна общност (доколкото още има някой да мърда с мозъка си), защото се прави всичко възможно да се гони всеки, който не се “вписва”. 

На мое предложение (вече стават 7-8 години) за създаване на нова специалност (с подготвен учебен план), която да отговаря на модерното търсене, тенденции в техниката и пазар на труда, отговорът беше, че така се засягат човешки съдби и не мога да оставям хората без работа. Изглежда университетите са социални заведения, а не място за развитие.

В цял свят в научните среди има много място за завист, пречки, противопоставяне, подтискане и всички други отрицателни човешки прояви, но където има държавнически подход и НАТИСК, това се елиминира значително. Тук у нас е рай за майсторите на административното промъкване нагоре и на специалисти по “усвояване на средства”.

 

Много верни наблюдения. Основната причина се корени в модела на управление на българските университети и на БАН, залегнал съответно в ЗВО и в Закона за БАН. За университетите и научните институти е характерно несъответстващо на световната практика затворено колективистично самоуправление излизащо извън рамките на академичната автономия. Университетите и научните институти служат на себе си, а не на обществото. Държавата и обществеността не могат да влияят на управлението. Това води до „социално” пазене на статуквото, заобикаляне/занижаване на критериите за академично израстване и неконкурентоспособност в международен план.

А иначе, наистина който иска да прави фундаментална наука трябва да си намира пари сам.

 

From: Ivan Evgeniev [iei@tu-sofia.bg]
Sent: Saturday, February 29, 2020 9:49 PM
To: llazarov
Subject: Re: [bulgarianscienceproblems] От Комисията за образование и наука на НС

В България нямаме никакви национални насоки за развитие, а оттам и развитие на науката. Все пак наука не се прави във вакуум и на голо поле.

Финансирането на научни изследвания в момента има характер на додаване на заплати или нещо подобно,  а не на реално финансиране с краткосточни и дългосрочни цели.

Преди време един финансов министър “демократ” – Дянков (“постната пица”) каза по повод на искане за съфинансиране на български научни групи за участие в мултимилионни европейски проекти – “Който иска да си играе на наука, да си намира пари сам”.  Е, нищо не се е променило и до днес.

Загубихме 100-150 М евро от липса на подход, идеи и цели. Имаше проблем с тях – не бяха лесни за “усвояване”.

Страхувам се, че ще се закрием като научна общност (доколкото още има някой да мърда с мозъка си), защото се прави всичко възможно да се гони всеки, който не се “вписва”.

На мое предложение (вече стават 7-8 години) за създаване на нова специалност (с подготвен учебен план), която да отговаря на модерното търсене, тенденции в техниката и пазар на труда, орговорът беше, че така се засягат човешки съдби и не мога да оставям хората без работа. Изглежда университетите са социални заведения, а не място за развитие.

В цял свят в научните среди има много място за завист, пречки, противопоставяне, подтискане и всички други отрицателни човешки прояви, но където има държавнически подход и НАТИСК, това се елиминира значително. Тук у нас е рай за майстрите на административното промъкване нагоре и на специалисти по “усвояване на средства”.

А и никой нормален надежден младеж няма да дойде да се “гърби” за 600 лв на месец, след като (поне моите младежи) започват с 3-4000 веднага.

С мъка на сърце,

Иван Евгениев

Prof. D-r Ivan Evgeniev Ivanov
Head of Advanced Control Systems Laboratory
Faculty of Automatics
Technical University Sofia

 

From: Nikolay Yanev [yanev@math.bas.bg]
Sent: Wednesday, February 26, 2020 5:39 PM
To: ‘llazarov’; bsp@bulgarianscienceproblems.info
Subject: RE: [bulgarianscienceproblems] 75 години СНРБ/СУБ

Парадоксално, но факт! Тридесет години след падането на комунизма стари комунистически номенклатури, агенти на ДС/КГБ (явни и тайни), продължават да се подвизават по разни организации, комитети и дружества, да ни учат на морал, пазарна икономика и християнски ценности. Зад тази маскировка обаче прозират често чужди на страната ни интереси, включително в областта на науката и образованието. Всичко това създава една ненаучна ретроградна атмосфера, която отблъсква от страната младите переспективни хора. Единствената надежда е, че все пак вървим към четиридесет-годишнината, та да се надяваме, че ще се сбъдне и този път библейското пророчество. Което не значи, разбира се, че трябва да стоим безучастни и безотговорни. А посоченият от проф. Лазаров пример е просто една илюстрация на всичкото това безобразие. Не съм чел този пасквил (и сигурно няма да го прочета), но се съмнявам, че там пише нещо за малтретираните от комунистическия режим учени, за издевателствата над науката по време на Сталинско-Лисенковския период, за това как „великият академик“ Т. Павлов е наложил комунистическия намордник на БАН, за идеологизацията и профанацията на науката и обраованието. А доколкото знам, отдавна в СУБ няма млади учени, така че естествено там се подвизават само „стари комунистически кримки“. Но „panta rhei”, както са казвали древните елини (които „нашите чугунени глави“ искат да опровергаят).

 

From: llazarov [mailto:llazarov@karb.info]
Sent: Tuesday, February 25, 2020 9:58 AM
To: ‘bsp@bulgarianscienceproblems.info’
Subject: 75 години СНРБ/СУБ

СУБ – защитна крепост на учените-комунисти

В края на миналата година се състояло тържествено събрание посветено на 75 години от създаването на Съюза на учените в България, на което слово произнесъл някой си проф. Николай Поппетров – историк от БАН. Словото е отпечатано в брой 6, 2019 на съюзния орган – сп. Наука. Според автора, основното значение и роля на Съюза били че обединявал усилията на учените в обществено полезна дейност, която до 1989 г се изразява в подкрепа на комунистическия режим. Като подчертава комунистическата идеологическа закалка на ръководителите на Съюза, той възхвалява тази дейност. Ето какво четем:

От 1945 г. председател на Съюза е академик Михаил Димитров, комунист от старата гвардия, член на Компартията от 1920 г., най-видният, редом с Тодор Павлов философ – марксист в България. Той е своеобразен гарант за благонадеждността на Съюза пред управляващите, което осигурява на организацията определени възможности да се развива. Димитров придава същевременно елемент на толерантност във вътрешносъюзния живот и спомага Съюзът да заеме място в общественото пространство.

Авторът не само че не порицава това че Съюзът не променя рязко своята политическа подкладка след 1989 г, но възхвалява запазването на идеологическия облик. Ето какво четем:

Сред важните особености, характеризиращи развитието на СНРБ/СУБ, трябва да се посочи успешното и сравнително безболезнено преодоляване на първоначалната криза и настъпилата стагнация в дейността на организацията след 1989 г. Отливът на членове, опитите за ново политизиране на съюзната дейност, стремежите Съюзът да се превърне в организация с чисто професионални защитни функции са парирани….
За чест на съюзното ръководство то успява да опази организацията, за да я превърне много скоро във важен обществен център.

Съюзът продължава да почита своите ръководители отпреди свалянето на комунистическия режим и да награждава стари комунистически „кримки’ като Ячко Иванов и др.

 

From: llazarov [mailto:llazarov@karb.info]
Sent: Tuesday, 4 February 2020 09:40:44 AM
To: ‘bsp@bulgarianscienceproblems.info’
Subject: Бранители на университетското статукво

 

МИНИСТЪР И ДЕПУТАТИ СЕ КРИЯТ ОТ БРАНИТЕЛИ НА УНИВЕРСИТЕТСКОТО СТАТУКВО ЗА ДА МОГАТ ДА ИЗМЕНЯТ ЗВО

Българските университети отсъстват от световните рейтингови системи затънали в дълбока криза. Те процъфтяха на регионална база където пазар намира и лошокачествено висше образование (пазар на дипломи).

Компетентни и независими учени (главно от чужбина), bulgarianscienceproblems, академик Сендов и др видях а че проблемът се корени в модела на управление на българските ВУ залегнал в ЗВО от 1995 г. Въведено е уникално, отречено от световната практика, затворено самоуправление като атрибут на академичната автономия. Българските университети служат на себе си, а не на обществото.

Тази истина бе набита в главата на министър Красимир Вълчев и правителствената програма и Националната стратегия за висшето образование предвидиха актуализиране на ЗВО с оглед корекции на начина на управление. МОН внесе проект за изменение на Закона, който предвижда задължение на ректорите да сключват ‘договори за управление’ с Министъра заедно с някои други изменения. Компетентни депутати от Комисията на НС разбраха необходимостта от промените.

Но проектът възбуди люто брожение от страна на Съвета на ректорите и бранителите на университетското статукво. В Комисията на НС постъпиха повече от 20 становища с остри възражения срещу повечето проектирани изменения – съобразяването дори и с част от тях би провалило реформаторския характер на проекта.

На първо четене предлаганите промени бяха приети в Комисията на НС общо взето ‘като философия’. За да намалят възможността законопроектът да бъде ампутиран депутатите са решили да избягат от журналисти и лобистки представители на заинтересовани страни като тайно ‘изнесат’ заседанието си в спа-хотел в Сандански. Там те тихомълком провеждат две заседания на 19 и 20 януари. на които оспорвано обсъждат на второ четене новите текстове. Благодарение на министър Вълчев, неговият заместник Петър Николов. компетентни депутати (Станислав Станилов) и гости, като че ли при окончателното гласуване предложенията надделяват над възраженията на депутати като Николай Цонков и Иво Христов (БСП), Галя Захариева (ГЕРБ), председателя на Агенцията за акредитация Петя Кабакчиева и Законопроектът като че ли ще запази духа си. Съдбата на Законопроекта преди да бъде внесен в пленарната зала окончателно ще се реши на заседание на Комисията, насрочено за сряда, 5 февруари.

Да стискаме палци.

https://www.segabg.com/category-observer/reformata-universitetite-glasuvana-zakonodatelno-spa

Subject:

НА КОГО ПРЕЧАТ НАЦИОНАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЦЕНЗЕНТИ И ЧЛЕНОВЕ НА ЖУРИТА

Date:

Mon, 27 Jan 2020 21:03:40

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Общонационалните изисквания на които трябва да отговарят членове те на журита при избор на доценти и професери бодат в очите на примитивни и недобросъвестни кандидати за тези титли в многобройните провинциални университети. Не е необходимо членовете на журитата да са тесни приложни специалисти от същата специалност. Науката, включително приложната, се крепи на фундаменталната. Недорасли тесни приложни специалисти не могат да оценят едно научно постижение така както би го оценил зрял учен с постижения и опит във фундаменталните науки от които то произхожда. Който разбира от наука знае това.
Депутатката от БСП Светла Бъчварова е заронила сълзи че в много научни журита участвали учени, които били твърде далеч от тясната научна специалност, по която бил обявен конкурсът.
https://www.segabg.com/category-education/nekompetentni-zhurita-reshavat-koy-da-e-profesor-i-docent

В нейното научно направление – животновъдството – има 20 специалности и не е необходимо рецензентите и журитата да са от същата специалност на кандидата. Не е нужно да те оценява колегата-приятел, който работи точно по същия въпрос. Тя дава пример за жури, съставено от учени в широката област на животновъдството, което обаче оценявало дисертация в сферата на рибовъдството. Е какво от това? Постижения в рибарството ще бъдат оценени по-добре от доказал се зоолог, биолог с ерудиция, биоинженер, ветеринарен анатом или патолог, отколкото от занимавал се само с рибовъдство.

Subject:

КРИТИКА И ОТГОВОР

Date:

Sat, 25 Jan 2020 11:58:05

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

КРИТИКА И ОТГОВОР

(От протокол на заседание на Комисията за наука и образование на НС за законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование)

Проф. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Факт е, че висшето образование в България е в дълбока криза и факт е, че една от основните причини е лошата работа на Агенцията за акредитация. Факт е, че Агенцията досега, в цялата си история, почни на никого, не е отказала акредитация и, че особено в последните оценки тя дава еднаква почти или близка акредитация на всички ВУЗ-ове. Факт е, че не се спазват, че не се водят протоколи от заседанията на постоянните комисии, при оценяването не се прави преглед на изпълнение на препоръките на следакредитационния контрол, нарушава се законовото изискване и оценката за научна дейност да има най-голяма тежест. Критикувам работата на Агенцията по акредитация и, ако тя не се подобри рязко и категорично, просто висшето образование в България няма шанс.

Проф. ПЕТЯ КАБАКЧИЕВА, председател на Националната агенция за оценяване и акредитация: Понеже много се говори за качество на образованието, аз също съм доста критично настроена, но изведнъж видях какви драматични, така да се каже, дълбини на лошото образование се появиха, което, някак си, абсолютно абсурдно е да го твърдим. Българските висши училища в последните години, така или иначе, въведоха много нови неща, които ги направиха видими както в България, така и в ЕС. Вижте информационните системи – има какво да желаем. Вижте много механизми, които не работят, но се прави опит за въвеждане работещи системи за контрол на качеството, за атестация, студентска оценка. Всичко това трябва да го мислим и да го говорим. Не сме напред в рейтингите, но, както знаете, Шанхайският рейтинг мери нобелови лауреати. Така че ние няма как на този етап, дай Боже, след 20 години, да постигнем това. Така че, хайде да не прекаляваме с апокалиптичните оценки.

Subject:

ОТИДЕ СИ АКАДЕМИК СЕНДОВ

Date:

Tue, 21 Jan 2020 09:38:34

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Като политик по време на прехода той бе лансиран от БСП но постоянно се дистанцираше от тази партия. Той си остана безспорен авторитет в БАН. Вдъхновител на Закона за БАН и на Закона за висшето образование, двайсет години по-късно той видя техните недостатъци и изигра важна роля за формулирането на проблемите на БАН и на висшето образование. Той насочи Министъра на образованието и науката към тези проблеми. Той уважаваше много bulgarianscienceproblems, подкрепяше идеите, критиките и предложенията на този дискусионен блог.

Subject:

Преди 30 години

Date:

Sun, 29 Dec 2019 16:54:19

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Стефан Дечев: Бяс ли беше това? През 1989 г. хиляди не искаха мюсюлманите да имат права
https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/12/29/4010466_bias_li_beshe_tova_hiliadi_ne_iskaha_prez_1989_g/?ref=home_layer2

Subject:

Предизвикателствата на Герджиков

Date:

Sat, 28 Dec 2019 17:14:49

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Предизвикателствата пред висшето образование и Софийския университет според ректора на най-стария и голям наш университет изпаднал от първите 800 в класациите и изключен от Европейската университетска мрежа:

Кое е най-важното събитие или предизвикателство за Софийския университет през 2019 година?

През 2019 г. чествахме 200-годишнината на Евлогий Георгиев и 195-годишнината на брат му Христо – юбилеи, които са важни не само за Софийския университет, на който братята са големи дарители, или за град Карлово, където те са родени. Родолюбивата дейност на двамата братя е повод да си спомняме постоянно, че богатството няма смисъл, ако не се споделя, и че средствата, дадени за образование, са най-добрата инвестиция за развитието на икономиката.

Кое е основното предизвикателство пред университета, а и пред образованието и науката за 2020 г.?

През 2020 г., а и през следващите, най-важното е образованието да се развива със скоростта, с която напредва технологичната революция, което не е лесно. Два от трите центъра за върхови постижения, за които Софийският университет спечели финансиране, са посветени на големите данни и изкуствения интелект, участваме и в център, свързан с нанотехнологии и нови материали. Това ни дава шанс да бъдем в крак с най-перспективните и бързо развиващи се изследователски области.

Предизвикателството и за Университета, и за висшето образование не само в България е в това, не само научните изследвания, а и методите на преподаване и учебното съдържание да не изостават от бързото развитие на знанието.

https://www.mediapool.bg/prof-anastas-gerdzhikov-sredstvata-za-obrazovanie-sa-nai-dobrata-investitsiya-za-razvitieto-na-ikonomikata-news301743.html

Subject:

Университетски скандали

Date:

Tue, 17 Dec 2019 20:46:42

From:

llazarov <llazarov@karb.info>

To:

bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com

Защо са му на един ВУЗ 34 чистачки и 23 портиери?

https://www.segabg.com/category-observer/zashto-sa-mu-na-edin-vuz-34-chistachki-i-23-portieri

Опитите да се преосмисли университетската автономия не са от вчера и до този момент се сблъскватс яростна съпротива от академичната общност