Уважаеми колеги,
Както всички знаем по времето на т.нар. „социализъм“ българската наука се развиваше копирайки модели от съветската, със всичките плюсове и минуси на последната.
Един от големите минуси на съветската наука е липсата на гъвкавост. Структурите са бетонирани, научни колективи работят по една и съща тема в продължение на десетки години.
Европейската наука обратно е доста гъвкава-структури и дори цели институти се създават и закриват, тематиката на изследователски групи и дори на целия институт може радикално да се промени. Целта е бързо адаптиране към актуалните приоритети на научната област и/или нуждите на обществото. Много се държи на ефективното използване на вложените средства, независимо дали става дума за приложни изследвания или за фундаментална наука. Водещите европейски научни сили: Германия, Великобритания и Франция се стремят не само към голям брой статии във водещи научни списания, но преди всичко към ярки научни постижения. Един от големите германски научни центрове Forschungszentrum Julich(щат от 6000 човека и бюджет от 700 млн. Евро) възниква през 1956 г. като център за разработване на иновативни ядрени реактори (AVR реактор, 15 MWe, 1960-1988 гг.). Тогава се е наричал Kernforschungsanlage Jülich. Но тази тематика отдавна е изоставена и в момента в центъра се провеждат изследвания в областите на: наноелектроника, нови материали, биология, биотехнологии, неврология и изследване на мозъка, суперкомпютърни моделирания в различни области, квантова информация, енергийни системи и др.
Друг съществен недостатък, наследен от съветската наука, е т.нар.“показуха“. Получените резултати често се преекспонират, особено ако сред авторите е човек със силни административни позиции. Христоматиен пример от онези години е „народния академик“ Т.Д. Лисенко. В България също имаше подобни примери. В някаква степен тази практика продължава и днес.
Наложилата се през последните десетилетия наукометрия отчасти отстрани това изкривяване. Но в крайна сметка при избори, одобряването на договори и пр. най-важна си остава борбата между различните лобита.
Според мен вместо да се хвалим с h-индекси, в много случаи получени в резултат на участието в работата на големи международни изследователски колективи, много по-убедително ще е БАН да излезе със списък на 10-15 най-ярки постижения в науката и 10-15 резултата със съществен принос към развитието на технологиите.
Известно е, че построяването на Големия адронен колайдър(LHC) в CERN е едно много скъпо начинание(~4 млд. Евро). То обединява финансовите, научните и технологичните усилия на десетки страни и стотици научни организации и фирми. След забележителното откриване на бозона на Higgs през 2012 г. (Нобелова награда за 2013 г. за Ф.Енглер и П. Хигс), последната тухла в сградата на съвременната теория на микросвета, т.нар. Стандартен модел, CERN предприе мащабна кампания за пропагандиране на това постижение и за разясняване на неговата важност за науката. На никой в CERN не му и мина през ума да излезе със списък на хилядите публикации по темата и да се хвали с рекордния h-индекс. Въпреки това мненията относно целесъобразността на направените разходи и в обществото и сред политиците остават разделени.
Затова в CERN от много години работи мощен отдел за трансфер на знания и технологии към индустрията, медицината и т.н. Примерите за успешен трансфер на знания и технологии от CERN са много- от иновативни датчици за медицината и усъвършенстване на PET диагностиката до ядрени технологии в индустрията. CERN създаде в Йордания център за приложни изследвания със синхротронно лъчение SESAME. В този център се обединяват страни от Близкия Изток, включително Израел, които иначе са в състояние на война. SESAME има богати възможности за провеждането на изследвания във физиката, химията, биологията, нови материали, микроелектрониката и др. CERN създаде и центърът за терапия с протони и въглеродни йони на онкологични заболявания MedAustron, който от 2016 г. работи край Виена. Гордостта на CERN е създаденият от Тим-Бернърс Лий (Sir Timothy John Berners-Lee) през 1989 г. протокол за обмен на данни World Wide Web(WWW), който съставлява сърцевината на Internet. Във връзка със Големия адронен колайдър(LHC) в CERN беше направен следващ голям сок в информационните технологии. Новата технология се нарича GRID. Тя позволява ефективно споделяне на компютърни ресурси и на ресурси за съхранение на данни в географски отдалечени точки.
Разбира се българската наука няма традиции. България е страна с нисък БВП. Затова всяка научна стратегия трябва да е съобразена с нашите възможности. Науката у нас получи по-широко развитие през 70-те години, копирайки организационни модели от съветската. Най-голямата инвестиция в науката у нас и досега си остава 2-метровия оптичен телескоп на Carl Zeiss в НАО Рожен- 12 млн. лв. И все пак h-индексът, колкото и да е висок, не е подходящия аргумент за убеждаване на политиците и обществото в полезността от сериозни инвестиции в академичната наука.
Бъдете здрави и се пазете..
Д. Динев-БАН