From: llazarov AT karb.info
Sent: Tuesday, February 25, 2020 9:58 AM
To: ‘bsp AT bulgarianscienceproblems.info’
Subject: 75 години СНРБ/СУБ
СУБ – защитна крепост на учените-комунисти
В края на миналата година се състояло тържествено събрание посветено на 75 години от създаването на Съюза на учените в България, на което слово произнесъл някой си проф. Николай Поппетров – историк от БАН. Словото е отпечатано в брой 6, 2019 на съюзния орган – сп. Наука. Според автора, основното значение и роля на Съюза били че обединявал усилията на учените в обществено полезна дейност, която до 1989 г се изразява в подкрепа на комунистическия режим. Като подчертава комунистическата идеологическа закалка на ръководителите на Съюза, той възхвалява тази дейност. Ето какво четем:
От 1945 г. председател на Съюза е академик Михаил Димитров, комунист от старата гвардия, член на Компартията от 1920 г., най-видният, редом с Тодор Павлов философ – марксист в България. Той е своеобразен гарант за благонадеждността на Съюза пред управляващите, което осигурява на организацията определени възможности да се развива. Димитров придава същевременно елемент на толерантност във вътрешносъюзния живот и спомага Съюзът да заеме място в общественото пространство.
Авторът не само че не порицава това че Съюзът не променя рязко своята политическа подкладка след 1989 г, но възхвалява запазването на идеологическия облик. Ето какво четем:
Сред важните особености, характеризиращи развитието на СНРБ/СУБ, трябва да се посочи успешното и сравнително безболезнено преодоляване на първоначалната криза и настъпилата стагнация в дейността на организацията след 1989 г. Отливът на членове, опитите за ново политизиране на съюзната дейност, стремежите Съюзът да се превърне в организация с чисто професионални защитни функции са парирани….
За чест на съюзното ръководство то успява да опази организацията, за да я превърне много скоро във важен обществен център.
Съюзът продължава да почита своите ръководители отпреди свалянето на комунистическия режим и да награждава стари комунистически „кримки’ като Ячко Иванов и др.