Доживяхме ректор на български университет да предлага голям подкуп. Ректор, който би трябвало да бъде пазител на академичния дух и автономия, на извор на знание и възпитание, се оказва изпълнителна ръка на голямата мръсна българска мафия.
Ректорът на Университета за хранителни технологии и бивш директор на Агенцията по храните, проф. Пламен Моллов, предлага на настоящия й директор огромен подкуп за да не разследва дейността на фитосанитарния контрол на границата с Турция. Олицетворява ли този професор случаен негодник попаднал в църква, е ли това изолиран единичен случай в автономното самоуправляващо се българско академично пространство? Или това съвсем не е изненадващ случай в една среда в която преподаването на знание е смесено с бизнес, в която университетите са се превърнали във феодални, автономни от държавата, владения, Не е нужно да сме много осведомени за да разбираме къде клони истината. Почти всяка година обществеността узнава за някой ректорски скандал. Ще припомня някои от тях:
- След 2001 г ректорът на Стопанската академия в Свищов, Величко Адамов е уличен и разследван от различни инстанции за множество доказани престъпления – корупционни записвания в Академията, злоупотреби с около 7 млн лв с поръчки за фиктивен ремонт на студентски общежития от приближени фирми, пране на пари чрез офшорни фирми, плагиатство и деребейство;
- По същото време ректорът на Великотърновския университет, проф. Иван Харалампиев, е разследван от Прокуратурата за създаването на множество незаконни филиали на Университета;
- Малко по-късно Прокуратурата разследва и повдига обвинение на ректора на Медицинския университет – София и председател на Съвета на ректорите, проф. Ваньо Митев, за нанасяне на вреди от 1.1 млн лв с незаконно записване на 146 чуждестранни студенти;
- Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков беше обвинен че е подписал договор на стойност 9000 лева с майка си за изработване на методология по обучение на български език; Преди това, през 2012 г като управител на ФНИ, той беше обвинен в редица нарушения от Държавната финансова инспекция;
- През 2018 г. и 2019 г. ректорът на Югозападния университет проф. Борислав Юруков е определил допълнително възнаграждение от 110 000 лв. сам на себе си в конфликт на интереси;
- Миналата година ректорът на Техническия университет – София, проф. Иван Кралов, беше разследван от Антикорупционната комисия за раздадени близо 3,5 млн. лева допълнителни възнаграждения на приближени хора; разписвал е и заповеди, с които сам си е давал парични награди.
Сега подкупът, предлаган от проф. Пламен Моллов от името на мафията, е върха. Оказва се че твърде много нелицеприятни неща се случват за да се каже че българските университети са добри семейства. Огромният брой корупционни ректорски скандали показва че има нещо гнило в организацията и управлението на българското висше образование.
Преди всичко възниква въпросът защо общите събрания на българските университети избират такъв тип личности за върховни началници. Отговорът се крие в уникалния български Закон за висшето образование предвиждащ популистки избор от целия широк университетски състав при напълно затворено самоуправление. Университетите трябва да служат на обществото, а при такава организация на управлението те служат преди всичко на себе си. Университетските общи събрания избират преди всичко човек, при който всички да могат да очакват че ще получават колкото се можа по-високи заплати и други облаги. Харесвани са тези, които умело могат да превръщат преподаването на знания в бизнес.
Ректорите са почти недосегаеми от Закона, те могат да бъдат свалени само от тези които са ги избрали. При това положение е напълно естествено че ако някой реши да прави реформи на университетите в посока на ограничаване на ректорската власт, на популисткия избор на ректор, на включване на обществото в университетското управление, на по-строга атестация на преподавателите и акредитация на университетите, ректорите ще скочат в яростна съпротива.
Всяка реформа среща съпротива от статуквото, но при законовата уредба на висшето образование ректорите могат да блокират всякакви опити за промяна. За това спомага органът Съвет на ректорите, който незаконосъобразно е регистриран като частно сдружение на висшите училища въпреки вложените държавни активи в тях. Този съвет е станал представител на университетското статукво и налага мантрата че всяка законодателна стъпка в областта на висшето образование трябва да бъде предварително съгласувана и одобрена от него.Такова изискване съвсем не е задължително от политическа и законова гледна точка. Но време е нашите политици – както висши администратори, така и законотворци в областта на висшето образование – да си отворят очите за това че този орган е дискредитиран. Съветът на ректорите се явява изразител на корупцията в българските университети произтичаща от пороци в законовата уредба на българското висше образование, които трябва да бъдат отстранени.