„Оценката на новото научно знание е синергична комбинация от евристични и информационни възможности в процеса на непрекъснати промени в обществената среда”,
(Стоян Денчев в Предеговор на монографията ‘Христо Мутафов, Научният принос, Изд. За буквите – О писменехь, 2019).
Как ‘оценка’ е ‘комбинация от възможности’?
Могат да се дадат и други примери за изречения, извлечени от публикации на учени от УниБИТ, в които не може да се намери логическа смисленост. За много техни публикации е характерно многословие, пренаситени с атрибутивно и предикативно употребени философски термини сложнни изречения, в които се губи замисъла и не се откроява научна новост.
В тази връзка искам да обърна внимание на една особеност, на един грешен подход, който често се среща в изследователската, респ. публикационната активност на българските учени от обществените и хуманитарните науки, който е типичен за учените от УниБЕТ, и който пречи да се достигне до научна новост, а често води до безполезна научна „алабалистика”. Това е използването на философски методи в изследването на реални (материални) системи и обекти вместо научни методи.
Научните методи са система от принципи (които се развиват и променят), с помощта на които се достига до обективно познание на действителността. Те включват наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация. Всяка наука има специфични методи на изследване.
Философията не се стреми да стига до абсолютни истини, а по-скоро търси обяснение за определени човешки аспекти на обществото. Достига се до концепции, които могат да бъдат опровергани, ревизирани и подложени на критика. В основата на философските методи лежи съмнението, въпросите, обяснението и обосновка.
Такива обекти като библиотечни и информационни технологии, национална сигурност, културно-историческо наследство и др.п. трябва да се изследват с научни методи.
Изучавай, а не философствай!