Години наред многобройни експертни групи, назначавани и контролирани от 8 постоянни комисии и 11-членен акредитационен съвет, оценяват ‘на место’ 50-те български държавни университета и винаги всички те получават близка да максималната 10-бална оценка с разлики помежду им от порядъка на няколко стотни.
‘За да се направи по-ясно разграничение, Законът за висше образование въведе през 2020 г. промени – част от тях предвиждат акредитацията вече да се провежда по нова методика и по нов начин. Програмната акредитация, която се прави на 4 г., трябва да е едновременно за дадено професионално направление във всички университети, които го предлагат, а не за всеки поотделно. Три години по-късно обаче се оказва, че много от промените в закона не са изпълнени, а междувременно системата е пред избухване заради натрупани стари проблеми.’
Какво се оказва?
Оказва се че нито едно от 52-те професионални направления не е акредитирано по новата методика от 2020 г!
Оказва се че старата, и новата методика за институционална акредитация дават една и съща подредба на висшите училища като по новата методика оценките са с няколко стотни по-ниски!
Това е резултата от дейността на НАОА през последните 3 години.
На проведеното ‘Изслушване’ на Акредитационния съвет на НАОА пред Комисията за наука и образование на НС нейният председател проф. Петя Кабакчиева твърдо отстоява позицията че въпреки някои трудности и проблеми, Агенцията си била свършила добре работата. Ето някои от нейните обяснения:
„Оценяването на даден университет от експертна група отнема поне 2 месеца, а заплащането на експертите е едва 250 лв.
Има изрична забрана членовете на експертни групи да приемат обеди и вечери от университета домакин”,
Не можем да свалим рязко оценките – ще предизвикаме грандиозен скандал. Свалят ли се много оценките, може да очакваме “политически проблем”.
Така е у нас. Ще очакваме в най-скоро време проф. Кабакчиева да бъде наградена с високо държавно отличие за общественополезната дейност на поверената й Агенция.
Така е в държава, в която държавните университети се самоуправляват, самоатестират и самоакредитират.
Така е в държавата с най-много държавни университети на глава от населението, които не попадат в нито една световна класация.