Sent: Wednesday, May 13, 2020
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ ЗА НАУКА И БАН
Лазарин Лазаров
Пари за наука има – особено след като сме в ЕС. Само по програма ‘Хоризонт 2020’ на разположение са 80 милиарда евро за периода 2014-2020 г. Досега българските учени са спечелили проекти финансирани с около 100 милиона евро – т.е. 0.12%. По преценка на международни и наши експерти учените в България би трябвало да могат да спечелят проекти за около 600-700 млн евро (~0.8%).
Съгласно Годишния отчет на БАН за 2019 г, досега учените от Академията са договорирали проекти по Хоризонт 2020 само за 11 млн евро (21.6 млн лв). Това е много малко на фона на малкото договорирани средства от България изобщо. Защо най-голямата научна организация –национален изследователски център, който дава 51% от българската научна продукция (публикации), привлича само около 10% от привлечените от българските учени европейски средства по програма Хоризонт 2020?
Собствените приходи на БАН от научни проекти са главно от страната. Съгласно отчета на БАН за 2019 г само 13% идват от чужбина (половината от ЕС, респ. Хоризонт 2020).
Могат да се направят следните изводи:
- Българските научни организации недостатъчно добре участват и привличат средства по проекти по темите включени в програма Хоризонт 2020.
- Институтите на БАН се оказват слабо активни на международната научна арена и особено непригодни да се нагаждат спрямо изискванията и приоритетите на най-голямата европейска научно-изследователска програма.
Как може да се обясни това?
БАН обединява 2500 учени в 50 научно независими институти – практически обединени само от общото държавно финансиране. Няма централен научен орган който да следва научна политика и да налага приоритизиране на научните изследвания. Целият фронт на науката е равномерно покрит тематично от многобройните секции и лаборатории на институтите. Институтите са формално групирани съобразно приоритетните за страната научни области, но в рамките на институтите тематиката е раздробена. В БАН има над 800 секции и лаборатории – на всеки 2-3 хабилитирани се пода по едно научно звено. Раздробената структура на малки колективи, заангажирани предимно с фундаментални изследвания, не позволява включването с доказан научен капацитет в проектите на Програмата.
В духа на Националната научна стратегия БАН би трябвало да има повече собствени приходи от научни проекти и те да идват главно от ЕС (Хоризонт). Това, обаче, не може да става без приоритизиране съответстващо на европейските програми. Сега БАН си докарва собствени приходи от научни проекти главно от страната – от министерства, ведомства и ФНИ. Това е довело до статукво позволяващо всички институти да функционират при сегашната си раздробена тематична структура и ориентация към фундаментални изследвания. В това отношение лоша роля играе ФНИ, който вместо да финансира строго приоритетно и целово, разпределя средствата равномерно между колективите, а дори и подпомага тези които не могат да си намерят друго финансиране. БАН трябва да нагоди структурата си към европейските програми така че да има двойно повече приходи от научни проекти и тe да идват от ЕС.
Изследванията в БАН не трябва да бъдат в почти всички области на целия фронт на науката – в БАН трябва да се правят изследвания само в приоритетни области по приоритетни теми. Тези области, респ. теми, трябва да се определят от източниците на финансиране в европейски (и световен) мащаб и да се променят с времето както се променят приоритетите на източниците. Никъде по света не се предлагат пари за фундаментални изследвания по принцип – във всички области – както прави нашият ФНИ.
Така че ако БАН е недофинансирана, това е до голяма степен по собствена вина. Необходими са структурни реформи и концентрация на силите съобразно европейските програми и специално Хоризонт 2020 и нейния наследник Хоризонт Европа. Това, обаче, трудно може да стане при сегашното колективно самоуправление и липса на върховен научен орган.