Изменението на ЗВО

From: llazarov at karb.info
Sent: Saturday, March 07, 2020 12:28 PM
Subject: Изменението на ЗВО

И ТОЗИ ПЪТ КОЗМЕТИЧНА ПРОМЯНА НА ЗВО! МОДЕЛЪТ НА УПРАВЛЕНИЕ НЕ БЕ ЗАСЕГНАТ.

Законът за висшето образование от 1995 г е изменян повече от 20 пъти. Само преди две седмици бе прието поредното изменение. Държавата в лицето на Министъра на образованието и науката беше разбрала че главният проблем на българското висше образование се корени във възприетия модел на управление на висшите училища – напълно затворено самоуправление без аналог в световната практика.

Този модел изопачава мисията на университетите – те служат по скоро на себе си отколкото на обществото. Той, обаче, се защитава от академичните състави и неговото изменение среща люта съпротива от страна на Съвета на ректорите.

За съжаление, след дълги пазарлъци, лобизъм и спорове в Комисията за наука и образование на НС отново се стигна само до козметични изменения на Закона. Моделът на управление не беше променен.

Ще посоча тези положения в Закона, касаещи модела на управление, които останаха непокътнати:

  • Отново остана твърдението че „академичното самоуправление се изразява в изборност на всички органи за управление” – чл. 21. (1).

Независимо че академичната автономия не включва самоуправление и че самоуправление на университети води до лоши резултати, то не се изразява в изборност на всички органи на управление.  Няма университет по света в който всички органи на управление да са изборни от академичните състави. Особено в науката, популистка изборност отдолу нагоре е нежелателна. Органите за управление изискват компетентна селекция и включване на външни хора.

  • Ректорът се избира от общо събрание на целия академичен състав на университета – чл. 29. (1) 4.

Никъде по света няма такава практика. Ректор се търси, селекционира и назначава от държавен или публичен орган (съвет на настоятели). Ето какво казва бащата на ирландската научна реформа д-р Едуард Уолш още преди десет години – при едно посещение в България през 2007 г:

“Ние отменихме избора на ректори със закон. През 1996 г. ирландското правителство реши, че ректорите ще се назначават, а няма да се избират, и така започна търсене на най-подходящите хора за постовете, независимо дали те са от дадения университет или не. Въведе се изискване да рекламираш този пост международно и дори се избират “ловци на глави”, които да открият най-добрите кандидати. После списъкът се предлага на независим борд за избор на ректор и след проведени интервюта става ясно кой е одобреният кандидат. Това между другото е посоката, в която Западна Европа се движи като цяло, независимо от неудоволствието на професори и декани. Смешно е в една толкова голяма организация работниците да избират шефа си. Един ефикасен бизнес няма как да работи по този начин”.

  • За ректори и декани се избират лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище – чл. 31. (1).

За българските висши училища е характерна вътрешна приемственост (inbreeding) и недопускане на външни хора. В световната практика е точно обратната тенденция – за ректори, декани, ръководители на катедри да се привличат външни хора.

  • Общото събрание на факултета избира декан на факултета, определя числения състав на факултетния съвет и избира неговите членове – чл. 26. (5).

Факултетните съвети не би трябвало да са изборни. Деканите се определят от факултетния съвет. В световната практика няма „общи събрания” на целите академични състави.

  • Ръководителят на катедра се избира от академичния състав на катедрата – чл. 26 д. (4) .

Напълно отречена практика. Познат ми е случай от катедра на софийски университет,  в която учен със световна известност, академик с Н индекс~40, не беше избран. Предпочетен беше новоизлюпен доцент в очакване на либерализъм и принизяване на научните стандарти.

Независимо от някои подобрения – договори за управление между ректорите и просветният министър, мораториум върху разкриване на нови вузове, ограничаване на т.нар. летящи професори – промяната на ЗВО остава козметична. Българските университети  ще продължат да бъдат с уникално популистко- колективистично затворено самоуправление. Докато това е така те няма да предлагат качествено образование и няма да бъдат на нивото на европейските.

Лазарин Лазаров
bulgarianscienceproblems