Да се върнем на случая Веселин Терзиев, който за 4 години защитава 4 докторски дисертации (3 за д-р на науките) и заема академичната длъжност ‘професор’ в 3 университета. Независимо от това доколко законосъобразно са проведени различните процедури, тези обстоятелства, сами по себе си, недвусмислено показват че нещо не е наред.
В този форум бяха изнесени данни от които се разбра че неговото отражение във WoS не се базира на истински рецензирани публикации, а на материали от конференции и дава фалшива представа за неговата стойност като учен. Освен това, цитатите върху тях са предимно автоцитати – така напр 6 от тези публикации са цитирани 66 пъти, но 37 са самоцитирания (по данни от Милко Илиев).
Разбрахме че е сезирана Комисията по академична етика на МОН за „висока степен на плагиатство и автоплагиатство”.
Всички приведени данни недвусмислено показаха че се касае за „велик комбинатор”, типичен Остап Бендер в българската академична гилдия. Би трябвало да очакваме че етичните комисии на всички засегнати университети, както и Комисията по академична етика на МОН, ще инициират проверки на всички процедури за да се установят закононарушения. Нещата не би трябвало да се ограничат само в сферата на плагиатството. Би трябвало да очакваме че Министърът на образованието и науката ще упражни контролните си функции съгласно Закона за развитието на академичния състав.
Случаят беше публично изнесен по БНР Хоризонт от журналистката Ася Пенчева – https://bnr.bg/post/101420002/ima-li-pregradi-pred-psevdonauchnata-kariera-u-nas Коментарът на председателя на НАОА проф. Кабакчиева, чиято институция е косвено отговорна за академичното ниво в университетите, е изключително общ, без да анализира защо субективният елемент на процедурите може да бъде толкова неблагонадежден.
Стремеж към академично израстване с псевдонаука има навсякъде по света, но такъв ”професор” на би могъл да вирее в развита европейска страна. Както законовите уредби, така и вътрешната академична атмосфера, не биха го допуснали.
Това, което е особено смущаващо в случая Терзиев, е че той е имал помощта на ръководни лица от управлението на съответните университети. И те се опитват да го защитават нахално твърдейки че се касае за истински добър учен. Само ръководители незаинтересовани от това институцията им да прави истинска наука, да гони истински научни постижения, могат да сътрудничат на такъв комбинатор.
Бившият началник на НВУ ‘Васил Левски’ и сегашният началник на Военната академия ‘Г.С.Раковски’ в София – генерали-доктори – не се стесняват да излязат в защита на академичния комбинатор. Вижте приложеното писмо до Генералния директор на БНР по повод на излъченото предаване.. Този документ говори много за това на какво ниво е българския академизъм и заслужава дискусия. Искат да приемем че въпреки изнесените данни, проф. д.н. Веселин Терзиев отговаря на академичните стандарти и „има много сериозен принос за повишаване на нивото на учебно-възпитателната и научна дейност в НВУ ‘Васил Левски’”.
Едно е във военизирано висше училище да се промъкне и да натрупа актив един лъжеучен, един Остап Бендер в науката. Друго е това училище („университет”) да започне да го защитава, да твърди че всичко е наред. Това означава че българската наука и висше образование са е не само на ниско ниво. Това означава че българската академична среда, в отделни свои части, е ВУЛГАРИЗИРАНА и корумпирана.
From: Marko Todorov [mailto:mtodorov44@gmail.com]
Sent: Friday, March 12, 2021 11:57 AM
To: llazarov
Subject: Terziev
Уважаеми проф. Лазаров, прикрепено Ви изпращам едно писмо в защита на г-н Терзиев. Просто е ужасяващо това, което се случва в нашата държава!
Поздрави, Марко Тодоров
— Marko Todorov7012 Ruse/ BulgariaTzar Oswoboditel 86/DPhone: +359-82-837284Mobile: +359-889302533e-mail: mtodorov44@gmail.com