БРАВО, ПРОФ. СТАНИЛОВ!

От стенограмата на заседанието на Комисията за образвание и наука на НС, състояло се на 27.1.2021 г.
Разисквания по т.2 от дневния ред: 2. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, внесен от Министерски съвет на 8 януари 2020 г.

ОТ ДИСКУСИЯТА КАК ДА СЕ ИЗБИРА/НАЗНАЧАВА ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА:

————————————

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Общото събрание гласува предложение до министъра, а министърът назначава. Тези работи небива да се бъркат. Така е и в другите институции. Така го бяхме предложили и за университетите, но не се прие, а се прие сключването на договор между министъра и ректора, което е горе-долу едно и също като практика. Предлага се Научният съвет или Общото събрание да  избира този директор, а министърът да не отговаря за нищо. Не, то не може да избира, защото в държавно учреждение не може да се избира. Там се назначава. Но министърът, по смисъла на това, че става дума за наука и за научно-изследователски институт от висок ранг, министърът се съобразява с мнението на Научния съвет или на Общото събрание. Това е по принцип концепцията за такъв избор. И той се прилага на много места по света, не само в България. И в България се прилага постоянно.
Основните критици на БАН, които имат един сайт „Академични проблеми на науката“, там постоянно критикуват точно този избор.  Това е порочна работа, нищо, че аз съм от Академията. Аз смятам, че в една институция, която е на държавен бюджет, не може да има избор. Не могат да си избират служителите началника. Те само предлагат на министъра. А министърът преценява. Той е принципалът, той е държавата. Това е идеята.
——————————-
АНЕЛИЯ СЕМКОВА: Ние сме в хипотеза на специален закон и това, което сме предложили като вариант тук за възникване на правоотношението, отчита факта, че освен че е държавно учреждение, НИМХ е и научна организация, а това от своя страна пък трябва да отчете и факта, че едноличният орган за управление все пак трябва да бъде избран от научната организация. И затова в специалния закон сме разработили тази концепция.

————————-
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът е признаваме ли, че в един институт, организация на бюджет, колективът трябва да си избира началникът? Ами ако министърът не е съгласен? Ако министърът каже, че не може да работи с този човек, какво правим?
Министърът трябва да избира екипа, с който работи, и това е в основата на тази концепция. Като не искат да ги назначава министърът, няма какво да правят в Министерството.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: ———————
В текста, колеги, пише, че НИМХ е второстепенен разпоредител с бюджет. Обяснете ми по каква правна техника Вие ще проведете под носа на един министър вътрешни избори, които без неговата санкция той ще е длъжен не само да съгласува, а просто да парафира? За кой второстепенен разпоредител с бюджет в държавата това важи – да се провеждат вътрешни избори? Този дуализъм, който е заложен от самото начало.  Аз, Ви моля да изтеглите този законопроект.

————————-
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Аз нямам правомощия да изтегля Законопроекта и затова няма да го направя. Вижте, това е специален закон…

—————————–
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което каза уважаемият заместник-министър  е обратна посока по логиката, по която върви нашата реформа, защото реформата предяви подобни изисквания към ректорите. Аз бях даже за това да бъдат назначавани след избора от министъра, за да могат да отговарят пред него, но се взе друга форма да сключват договори. БАН също сключва договор с правителството, това е вече известно предложение и върху него се работи. Из един път ние тръгваме тук назад.
Никога не мога да се съглася, че в една държавна институция хората си избират началника, а министърът, който е принципалът, им ръкопляска, вика „добре“ и подписва всичко. И тук беше много логично казано от господин Костадинов – второстепенен разпоредител с бюджета. Тоест хората със своя избор по собствена воля със свое мнение ще се разпореждат с бюджета! Това не го виждам, не мога да го приема никога.
ПРЕДС. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Други коментари по чл. 10 имаме ли? Предлагам да приключим за днес. Закривам заседанието. Следващата сряда продължаваме с готовите текстове.