ДОЦЕНТКИ
– Ало Гинче, какво правиш?
– О.. здравей, пиша си справката за цитатите. Намерих си още два цитата. Искат да съм си формулирала научните приноси…
– Имам новина за теб. Можеш ли да слезеш в барчето да пием по едно кафе?
– Ама разбира се, слизам веднага…
След десет минути двете приятелки седяха, навели глави една към друга, в барчето на партера на сградата, в която се помещаваха два биологични института на БАН. Въпреки ранния час, почти всички масички в тясното помещение бяха заети.
Гинка Алексиева и Елена Трифонова бяха доцентки съответно в биохимичния и в биофизичния институт – деляха ги само два етажа.
Елена беше съпруга на член-кореспондент Никола Трифонов, който работеше в института на Гинка и беше председател на Научния съвет. Гинка беше единствен кандидат в конкурс за професор, обявен в този институт. Предстоеше избор на 7-членното жури. Тя едва покриваше минималните изисквания, изборът й съвсем не беше сигурен и цялото й внимание и действия бяха насочени към убеждаване на членовете на Съвета да включат в състава на журито само подходящи „нейни хора”.
Елена отпи от кафето си в пластмасова чашка и съобщи:
– Кольо ми каза че Карагеоргиев щял да заминава за шест месеца в Германия. Предлага да задържи избора на журито за твоята професура и да предложи на Научния съвет състав без Карагеоргиев – предвид отсъствието му.
– Наистина ли? О, Боже какъв късмет!
– Ще те оправим. Кольо знае как да действа…
– Остава и Костов да бъде елиминиран и ще се успокоя.
– Кольо каза че ще се възпротиви той да бъде избран за рецензент, а само за член на журито.
– Ох, дано да стане… Карагеоргиев и Костов не ме обичат, а са най-близо до темата на конкурса. Костов обича да ровичка из публикациите ми. Той и като член може да ме провали. Нали трябва да даде „становище”…
– Само рецензентите четат. ..Той и да даде отрицателно становище, ако рецензиите и другите становища са положителни…
– Страх ме е. Не мога да разбера какъв е този навик да ровиш из публикациите на колегите си…
– Та нали затова са публикациите…
– Е добре, да ти кажа. В една-две мои публикации съм ползвала негови трудове. Преписвала съм цели пасажи…
– Е… Гинче, и таз добра. Трябва да си внимателна! Мен Кольо ме е предупредил, аз като пиша статия никога не правя копи-пейст на повече от две последователни изречения от чужди публикации. Ако те упрекне в плагиатство, работата става дебела. Иванов как е с него?
– Не са много близки. А и Трендафил много се пази. Нали всички знаят за нашата връзка…
Професор Трендафил Иванов беше директорът на института на Елена. Публична тайна беше че Гинка му е любовница. Гинка се беше развела отдавна. Любовната й връзка с Иванов беше започнала преди две години на един симпозиум в Албена. Постепенно се задълбочи, всички разбраха, но професорът не даваше признаци че може да се разведе, а и Гинка като че ли не настояваше за това.
– Какво ще кажеш ако Кольо предварително поговори с Костов. Да се опита да разбере дали е решил да се заяжда при избора, да го убеди…
– О Лени, толкова ти благодаря…
– Ще те оправим. А ти има как да ми се отблагодариш. Нали ти бях казала че по двустранното ни сътрудничество с Италия има възможност човек от нашата секция да замине на специализация в Рим за една година…
– Да, помня…
– Реших да опитам, а и Кольо няма нищо против, аз да съм този човек. Проблемът е че съм доцент, а специализацията е за докторант.
– Е какво, ние доцентите да не специализираме ли…
– Именно. Понеже финансирането ще е по партида ‘Развитие’, командировката няма нужда да минава през Научния съвет. Достатъчно е решение на Директорския съвет, т.е. всичко ще зависи от Трендафил Иванов…
– О… разбирам. Още в събота ще говоря с Трендафил…
Елена погледна часовника си.
– Боже, закъснявам. Имам час за кормуване. Оня ден пак ме скъсаха на практическия. Толкова пари давам за извънредни часова, аз с тези пари мога да си уредя направо изпита… Абе така е, всичко става с връзки и… с пари. Трябва да се поддържаме. Хайде аз ставам. А пък ти мисли по въпросите и действай по задачите. Всичко си остава между нас, нали!
Година и половина след този подслушан разговор:
Гинка Алексиева успешно стана професор. Връзката й с директора Иванов поохладня, но сега е много близка с някакъв журналист. С негова помощ се е впуснала в медийни изяви.
Елена Никифорова изкара едногодишна специализация в Италия. Мъжът й я посети през лятото и прекараха много приятно във Венеция и Флоренция. Сдоби се и с шофьорска книжка.
©bulgarianscienceproblems