ДОАЙЕНЪТ И ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА МИСЪЛ АКАД. ГОШО МАРЧЕВ ПРЕД СВЕТОВНОТО ВИСОКОИМПАКТНО НАУЧНО СПИСАНИЕ „JOURNAL OF GLOBAL HISTORY”
в
интервю с професора от Университета Кеймбридж и Главен редактор на списанието г-н Gareth Austin по време на Международна конференция „Национална и глобална историческа наука” */
Г.А. Академик Марчев, Вие сте известен като лидер в българската историческа мисъл, възпитаник на реномирания български Военно-исторически институт, националкомунист верен на бившата Комунистическата партия и Държавна сигурност и с голямо влияние върху българската политика на Балканите. Читателите на Journal of Global History биха желали да узнаят Вашите виждания за съвременното състояние на историческата наука. Да започнем с глобалната: Какво мислите за съвременното състояние на световната историография?
Г.М. В епохата на глобализацията се твърди, че историята е вредна защото прави народите различни, противопоставя ги и сее омраза. Гигантски фондации предлагат проекти, които не са за историята, а са проекти за антиистория. Нациите пречат на корпорациите. Мислят си че ако ни работят по-рафинирано няма да се усетим? Но ние не сме толкова загубени. Глобализацията иска да премахне националните граници, защото пречели на международните корпорации.
Г.А. А какво мислите за нациите и националните истории? Специално за България – колко са важни националните митове и националната памет на фона на критичната историческа наука днес?
Г.М. Нациите се раждат, не се създават изкуствено. Да отричаме или да ревизираме документиран етап от миналото означава да си обезсмислим историята. Трябва да бъдем много бдителни защото съществуват стратегии да бъде изтрита националната ни памет. Нас ни смазаха заради т. нар. великобългарски шовинизъм. И победителите, и съветските комисари по-нататък. Сред нас се възцари националното пораженство. Каквито и битки да печелим ние, накрая губим, тъй като Великите решават.
Г.А. Не мислите ли че в България господства едно, изживяло времето си, романтично и митологично историографско мислене?
Г.М. За шест години България води три войни, това говори за много високия боен дух на нашата армия. Един изключителен подвиг. Това е история, която ни карат да пренаписваме…
Г.А. Не намирате ли че такова разбиране влиза в противоречие с принципите и ценностите върху които е изграден Европейския съюз?
Г.М. Западът гледа на нас като на тези там от Ориента. От Европейския съюз идват опасни идеи. Интереси отвън искат да превърнат историята ни в купчина посуда и чеиз. Всъщност европейците си правят експерименти у нас.
Г.А. Може би имате предвид случая отпреди години със злополучната конференция за ‘Митът Батак’?
Г.М. Някаква си изкуствоведка се продала. Но това е само частица от онова, което ни застрашава.
Г.А. Някои считат че Турция е била сравнително толерантен поробител, особено по отношение на религията. Как оценявате турското владичество над България и какво мислите за съвременната политика на Турция?
Г.М. Истината е, че не съществува турска цивилизация. Мустафа Кемал, наречен Ататюрк, бащата на турците – не е турчин. За тези думи в Турция веднага ще ме хвърлят в затвора. Но той е българомохамеданин. Трима велики везири са българи!
Турция се променя, за жалост – към лошо. Има една опасна смесица в Анкара между ислямизъм и неоосманизъм. И едни имперски брътвежи, едно имперско високомерие…
Г.А. А какво мислите за християнството и в частност за православието?
Г.М. Крайно време е Българската православна църква да прояви самостоятелност и характер, особено нейните предводители. Архиереите да не се оглеждат към други столици. Западът има интерес от разкол в православието.
Г.А. Как приемате македонската нация? Не считате ли че тя е създадена по същия път както и другите нации?
Г.М. Македонската нация е изкуствено създадена след 1944 г. Тя не е нация историческа , а нация политическа.
Г.А. Но македонците имат национална идентичност… Идентичността не е естествена характеристика, предаваща се генетично, а социално-конструирана категория.
Г.М. Те да си се самоопределят каквито искат, но нека да знаят, че помакедончват костите на своите предци. Никой не им пречи да се пишат македонци, но тяхната драма е, че техните дядовци са българи.
Г.А. Не мислите ли че претенциите за ‘обща история’ до 1944 г, еднозначно тълкувана като българска, са неубедителни?
Г.М. В Република Северна Македония трябва да приемат общата ни история и българските си корени. До края на Втората световна война историята е обща, но тя е българска. Трябва да поддържаме тази линия. Да не се поддаваме на външен натиск. Не, никакво отстъпление! Отстъпление пред Скопие ще бъде предателство към паметта на предците ни!
Г.А. Всички стандартизирани езици са в известен смисъл изкуствени доколкото книжовните норми се намесват в говоримите диалекти. Верно ли е че не признавате македонския език?
Г.М. Нацията се ражда с езика си. Меркел не може да ни натиска да казваме македонски език вместо език на Република Северна Македония.
Г.А. Какво е мнението Ви за положението на Балканите и за българската политика на Балканите?
Г.М. Сърбия има все още синдрома на вечния победител, въпреки че има историческо възмездие – казвам го без да злорадствам. Те преживяват своето национално крушение. Босна и Херцеговина не е държава. Там вътре има една Република Сръбска, която е против НАТО. В Косово казват – ние сме независими. Само че те и Албания рано или късно ще извикат: „Да живее Съединението”!
Великите сили имат интерес да бъдем един срещу друг. Те нямат интерес Балканите да бъдат обединени. Българските политици са изпаднали в европейска еуфория.
Г.А. Преди повече от 30 години България се отърва от комунистическия тоталитаризъм. Очевидни са промените в икономическия пазарен смисъл, но как намирате промените в сферата на културата и в духовната сфера?
Г.М. За Народна Република България каквото и да приказват някои, дето наричам закъснели дисиденти, цапащи паметника на Червената армия с боя, но до 10-и ноември сме направили забележителни неща. А сега за 31 години какво забележително постигнахме и направихме? Сега обаче имаме разслоение в обществото на богати и бедни.
Г.А. Неотдавна почина Вашия именит съмишленик и идеен сподвижник, професор Божидар Димитров. Как приемате тази тежка загуба?
Г.М. За жалост загубихме един голям български историк и голям българин, който имаше своето верую в името на България. Божо отстояваше националната идентичност без да се съобразява с т.н. европейска идентичност.
Г.А. Академик Марчев, имам чувството че ми говорите с езика на историографията от Първата световна война. Благодаря за това интервю. Не се съмнявам че то ще бъде посрещнато с интерес, но се опасявам че ще то ще затвърди съмненията и предубежденията за нивото на българската наука и в частност на българската историческа наука.
*/ Това интервю е измислено, но всички отговори са компилация от автентични фрази и съждения на жив български академик в български медии.