Стигнах възрастта в която е крайно време човек да направи завещанието си. След 35 години научни изследвания и 20 години изследване на организацията и управлението на науката реших да завещая имуществото си на научна институция за научна кауза, но по такъв начин че да съм сигурен че от това ще има някаква действителна конкретна полза за развитието на българската наука. След консултация с юристи реших да използвам законовата възможност да завещая имуществото си на фондация, учредена след смъртта ми, с точно определена от мен цел и съобразно моите изисквания.
Черновата на завещанието което изготвих, включваше:
– че завещавам имуществото си на фондация с обществена полза с наименование „Фонд Международен одит на БАН” с единствена цел да подпомага финансирането на регулярно провеждани научни одити на институтите на БАН от екипи от чуждестранни учени със съдействието на Европейската научна фондация (NSF) и на останалите европейски неправителствени организации, в които БАН членува;
– че за изпълнител на завещанието определям Българската академия на науките, която:да го съхранява и непосредствено след смъртта ми да организира обявяването му чрез нотариус, както и да състави учредителен протокол на фондацията като определи Управителен съвет от трима души – управител и 2-ма члена – и Контролен съвет от минимум двама души, които да не са настоящи или бивши сътрудници/служители на БАН, който да контролира стриктното използване на завещаното имущество единствено за изпълнение на определената цел, както и отчетността на дейността на Управителния съвет;
– че фондацията да бъде представлявана от управителя, който да извърши вписването й в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с обществена полза; както и вписването на завещанието в Имотния регистър;
– че фондацията да не бъде закривана минимум 20 години след учредяването й и че Управителният съвет капитализира завещания имот чрез продажба с публична обява и предоставя средства на организатора на международен научен одит като приема и дарения на фондацията от физически и юридически лица и държавна подкрепа.
Уверен в юридическата му издържаност изпратих този проект на мое завещание на Зам.Председателя на БАН чл.кор. Стефан Хаджитодоров с молба да ми съобщи дали БАН би го приел за изпълнение след смъртта ми. Получих покана за среща с Ръководството на Академията, която се състоя преди няколко дни, на 6 октомври. Приет бях от Председателя на БАН, акад. Ю. Ревалски в неговия кабинет в присъствието на зам.председателя Хаджитодоров и научния секретар проф. Нели Косева. Приет бях много любезно – с кафе, поздрави… В кратко слово акад. Ревалски потвърди че въпросът за регулярен международен одит на БАН е актуален и важен, че той лично много искал тази европейска практика да се въведе, но че такъв международен одит на научните организации и изследователските университети бил залегнал в Националната научна стратегия и трябвало да се осъществи със средства от държавния бюджет. Хаджитодоров също обърна внимание на това обстоятелство, а Нели Косева запази мълчание.
В отговор аз казах че не виждам какво това пречи на учредяването и на неправителствен фонд за тази цел, че се съмнявам че някое бъдещо правителство ще изпълни Стратегията в това отношение и че считам че БАН трябва да поеме инициативата в своите ръце. Обърнах внимание че такъв одит е важен и се практикува за изследователски центрове, а не за университети.
Акад. Ревалски не възрази на моите съображения, наново подчерта че той лично много искал практиката на международни одити да се въведе в БАН, но че БАН ще разчита на изпълнението на Националната стратегия.
Почувствах че няма какво повече да се каже, станах, помолих да хвърлят проекта нз завещанието ми в кошчето, сбогувах се и си тръгнах.
Уважаеми колеги, гореизложеното максимално точно описва срещата която имах с Ръководството на БАН и обстоятелствата около нея. Оставям на заинтересованата научна общност да си направи изводи, а участниците в bulgarianscienceproblems – да я коментират.