Р Е Ц Е Н З И Я
от проф. д-р Ала Балистикова-Ченгелиева на монографичния труд ‘Влияние на научния социум върху информационно-евристичната структура на субекта на познанието’, представен от доц. д-р Калинка Мултакова-Дървофилева в конкурса за заемане на академичната длъжност ‘професор’ в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
Представеният ми за рецензиране труд е на 280 страници, издаден от издателството на УниБИТ „За буквите – о писменехь“. Състои се от увод, 5 глави и 80 цитирани литературни източници, сред които 21 са собствени и в съавторство статии, отпечатани в „Научни трудове на УниБИТ”, както и в реномираните български и чужди списания Любословие, Реторика и комуникация, Проглас, Грузинска мъдрост и Македонски преглед. Цитирани са и много други собствени и в съавторство студии и монографии, както и многобройни доклади и материали, представени на различни форуми, които представят дълбочината на научната мисъл на учените от УниБИТ.
В уводната част авторът щрихира значимостта на проблема в различните му аспекти: социойерархичен, предметно-тематичен, служебно-професионален и квалификационен аспект. Формулирани са принципиалните идеи и концептуални постановки за решаване на проблема в областта и разширеното му интерпретиране. Изтъкнато е че новото научно знание е синергична комбинация от евристични и информационни възможности в процеса на непрекъснати промени в обществената среда.
Изложението е съсредоточено върху актуалното състояние на пресечните полета на интегралното семантично цяло от пет структурни елемента: 1. социум; 2. функционалност; 3. трансформация; 4.комуникация; и 5.познание, съответстващи на петте глави на труда.
Социоиерархичната структура на субекта на познанието е разгледана в съответствие с комуникационно-информационната парадигма. Показано е че в темпоралното развитие на схващанията за социума е налице стратиграфско-гносеологичен хиатус, както и необходимост от инвариантен параметър за неговата оценка. Разгледана е ценностната ориентация на субекта на познанието във връзка с неговата мултивалентност и колективното естество на личността.
Авторът използва топологичния подход и семантико-логически предпоставки за да обясни синтеза между зрелостта на научния социум и обществената реализация на научното познание. Семантична наситеност е характерна за евристичната структура на поднесената информация. Авторът изгражда метод-логическа схема за честотно-семантичен гносеологичен и предметно-тематичен анализ на формите на реализация на новата семантична информация.
Кохерентните контури на ризомата на хуманитарното знание и платформата на ноосферата са имплантирани в хипотаксични, паратаксични и интермодални модели, което позволява на автора да постигне един метасинтез на резултатите от когнитологичните компаративистични изследвания. Семантичните възли на терминосистемата са вместрни в панемистемично-информационната сфера за да се получи ясен синопсис на емпиричното познание.
С този труд авторът определя пътеката за оценъчен социо-познавателен, епистемологичен и предметно-съдържателен анализ на влиянието на социума върху колективната духовност. Честотно-семантичният метод, приложен в монографията, води през един семантико-гносеологичен лабиринт, от който изкушеният читател излиза многостранно обогатен.
Обект на експлицитно разглеждане или имплицитно вплетени в труда са множество щекотливи във връзка с определянето на субекта на познанието въпроси. Интерпретацията на изследваните проблеми е довела до формиране на добра основа за прилагането на иновативен подход – стъпвайки на семантико-логическите предпоставки за модела и на информационно-евристичната му структура, субектът на познанието е диференциран и характеризиран.
Авторът анализира няколко различни подхода и създава комплексно синтезирана и иновативна архитектура на методологията, особено актуална днес в страната ни. Направеният целенасочен анализ дава практически насоки за гносеологичното характеризиране на проблема чрез определяне на комуникативния потенциал на социума.
В заключение мога да кажа че представеният корпус от казуси е най-обширното не само в България проучване на частният проблем за социалната рефлекция на новото знание. Изследваната област е осветлена с брилянтна методичност и логично-психологична изобретателност. Монографичният труд на доц. Дървофилева е апотеоз на дългогодишната й теоретична и научно-практическа дейност в областта на научната информация и наукознанието. Този неин богат, изчерпателен, оригинален авторски и уникален научен труд, показващ огромна ерудиция, дълбоко познаване и интелектуално и емоционално отдаване на разглежданите проблеми, анализирани в многобройни публикации и участия в национални и международни научни форуми и срещи, е безспорно основание тя да заеме достойно място в научния елит на страната ни. Възоснова на всичко изложено горещо препоръчвам доц. д-р Калинка Мултакова-Дървофилева да бъде избрана и да заеме длъжността ‘професор’ в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
РЕЦЕНЗЕНТ:
(Проф. д-р А. Балистикова-Ченгелиева)
Ноември, 2022 г