Преди два дни в БАН честваха поредната 153-годишнина от основаването на Българското книжовно дружество. Отново се отъждествиха с науката, упрекнаха държавата че не ги финансира достатъчно и… отново раздадоха награди на журналисти. И този път в няколко категории покриващи всички видове медии плюс специална награда, ‘присъдена’ на най-голямата медийна институция – Българското национално радио. Генералният директор на Радиото Милен Митев приел тържествено наградатa с благодарност като че ли БАН е най-авторитетната и компетентна организация, бдяща за професионалното и обективно журналистическо отразяване на дейността на публичните институции. Останалите лауреати – журналисти от БТА, сп. Икономика, онлайн медиата economy.bg и радио Варна – също изразили своята благодарност и обещали и за в бъдеще да отразяват възхода на българската наука.
Обвързването на медиите с БАН започва още в първите години на този век когато тогавашният председател Юхновски назначава репортерката от в. Дума Велиана Христова за завеждащ пиара на БАН. Тогава още не е имало официален кодекс на българските журналисти и редакцията на ‘Дума’ явно е приела за нормално техен щатен журналист да е едновременно на щат и да получава заплата от друга нежурналистическа организация, която отразява. В БАН разбират колко е важно да имат свои хора журналисти когато обществото ги упреква че седят върху ръцете си и само искат пари от държавата. От 1996 г се учредява ‘’Награда на БАН за журналисти”, която от 2017 г се присъжда в няколко категории с по 850 лв, учредява се и ‘Специална награда’.
В БАН се сравняват с ‘аналогични европейски изследователски центрове и академии’, но не забелязват че в развитите страни такива центрове на присъждат награди на журналисти. В почти всички страни съществуващите етични журналистически кодекси забраняват получаването на награди от нежурналистически организации, а в САЩ това е уредено и със закон. В чл. 3.4 на Етичния кодекс на българските медии се казва: „Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация”, но очевидно у нас малко се обръща внимание на това. Една публикация на Медиапул, в която Председателят на Националния съвет за журналистическа етика адв. Александър Кашъмов обръща внимание на недопустимото поведение на БАН, остава глас в пустиня. Не е ли журналистическо безочие сегашното парадно приемане на Специалната награда на БАН от Генералния директор на БНР Милен Митев след като точно в Етичния кодекс на служителите на Българското национално радио – чл.6 „Избягване на конфликтни ситуации” – е казано: „Служителите на БНР не приемат каквито и да е лични, политически или финансови стимули, които биха могли да повлияят на професионалната им преценка. Също така не приемат подаръци или облаги, които могат да бъдат възприети като награда за извършена работа, която влиза в преките им трудови задължения”?
БАН търси помощта на медиите не толкова за реклама на научните й постижения, колкото за съдействие в отношенията й с държавата, които след началото на прехода често са били доста напрегнати. БАН се отъждествява с науката и пита с упрек държавата защо отделя само 0.35% от БВП след като според Националната стратегия делът за научни изследвания би трябвало да бъде 1%. Изпълнителната власт би могла да отговоря с въпроса защо БАН не предлага проекти които да поемат инвестиции с такъв дял от БВП. БАН иска да има медиите на своя страна в този диалог. В БАН много държат на имиджа на недооценени и недофинансирани.
Обективно погледнато, през последните десет години се забелязва положително развитие на БАН. Липсата на върховен научен орган бе компенсирана с предоставяне на самостоятелност на институтите и повишена роля на техните научни съвети. Политическите протекции намаляха, в оценката на учените навлезе наукометрията и конкуренцията между тях се повиши. Но има нещо което задържа БАН и я отличава от нейните европейски аналози, Това е липсата на обществен контрол (Съветът на настоятелите не функционира съгласно замисъла залегнал в Закона за БАН) и липсата на международен научен контрол съгласно практиката в европейските изследователски центрове. На БАН са необходими регулярни международни научни одити. Такива одити са предвидени в Националната научна стратегия, но не и в Стратегията на БАН. В БАН не искат реформи, пазят статуквото и се стремят политиците и медиите да не разбират това. За разлика от европейските си аналози БАН по-скоро служи на себе си отколкото на обществото.