From: Dimo I. Uzunov via bulgarianscienceproblems
Sent: Monday, May 25, 2020 8:23 PM
Subject: [bulgarianscienceproblems] За празника на културата и за буквите
Относно националния празник 24-ти май :
Вчера за пореден път чествахме Празника на българската култура: писменост (литература), просвета, наука, художество и артистична изразност от всеки познат вид, спортна култура и дори битова култура – много важна също).
От дете до днес съм весел и много радостен на този празник, както всеки българин. От този празник имам прекрасни спомени и най-важното, от него бях допълнително стимулиран да се уча и развивам като личност и професионалист.
Радвам се, че го има, както и че я има и Българската азбука, на базата на която има натрупана значима национална и преводна литература, която всички ползваме. Българската азбука е полезна по същия начин и за други народи, където сме я разпространили, било в помощ на тяхното цивилизоване (Русия), било заради ефект на близост или съвпадаща народност (Сърбия и Северна Македония), или пък е била насилственото разпространена от други (Монголия, от 1940 г. досега, под натиск от силния съсед СССР).
Да сме живи и здрави и да празнуваме този светъл празник много години напред !
По отношение на азбуката ще подчертая нещо много важно и логически очевидно, което не знам защо не съм срещал в писмен текст или в устна публична дискусия, предназначени за широката публика. Това, което ще обсъдя току-след тази уговорка, може би е обсъждано от експерти в университетски студии и учебници, в университетски лекции или на специализирани научни срещи. Но това, което ще напиша малко по-долу е важно да се знае от широката публика — максимално широка. И така, след тези уговорки, направо към важния проблем.
Според мен, неспециалиста, важно е да се има предвид следното основно и вярно твърдение:
Няма нищо общо между кой да е народностен език и формата на графичните символи (буквите), на базата на които се развива неговата литература (писменост) !
Ясен пример: Нищо няма да промените в математиката, ако вместо необходими математични символи, например: a, b, t, x, y, z, решите да ползвате, например: а, б, ъ, ь, ю, я. Ако ползвате последните, нищо друго няма да изразите, освен същата математика (едно към едно). Но недостатъкът Ви ще е, че с така записаната математика ще сте по-трудно разбираеми и ще сте донякъде възпрепятствани при обмен на математични знания (нови изследвания, постижения) с останалите математици. От това, че сте решили да ползвате друга, по-рядка форма на запис на математическата си мисъл или на известни математически знания, не ставате по-голям математик, а ставате странен и само-затрудняващ се такъв.
Същото е и при кой да е език и графичната форма на писмеността му (буквите, азбуката). Съответствието графичен символ-звук е от решаващо значение за създаването на рационална писменост, но конкретния графичен образ, „рисунката” на звука (буквата) е абсолютно несъществен. За успешно и широко ползване, важно е само буквите да се пишат лесно и бързо, както и отделните букви да се отличават лесно една от друга.
Езикът – Да, той е много важен за народностната идентичност и духовност, културен обмен вътре в народността, развитие и национална сигурност (национално съхранение). Но конкретната азбука – не, тя няма роля в никое от тези важни направления ! Колкото по-специфична (уникална) е една азбука, толкова по-затрудняваща е тя за общуване с другите народи, например с тези, ползващи по-универсалната латинска азбука. Специфичността (уникалността) на азбуката затруднява и при усвояването на световния напредък: научен, духовен, икономически, технологичен, всякакъв.
Тази теза се аргументира безответно от много важна емпирика. Вижте например братята чехи и словаци. Вижте преминалия труден процес на еманципация на португалския език от испанския – дори без мисъл за правене на собствена азбука. Защо ? Отговор: Защото това не е необходимо и даже е непродуктивно, защото е със значителни отрицателни комуникационни ефекти. Толкова вредни, ползата от еманципацията на езика ще е по малка от вредата. Обърнете внимание, в случая става въпрос за огромен културен кросовър — еманципацията на един език от друг такъв на съседна много по-силна империя. Нещо подобно прави пред очите ни и Северна Македония – еманципация от нашия език, както португалския от испанския.
А Българският език, като един от най-старите, никога не се е нуждаел от еманципация (отделяне, разграничаване, неподчинение) от друг.
Вижте също кюрдите. Борят се за политическа, икономическа и културна еманципация от Турция, но за целта не си измислят своя азбука. Отговорът пак е ясен: Не е необходима за целите им, а би довела до недопустими по ефект негативни комуникационни проблеми, както споменах за португалците.
Уж нашата азбука била не българска, а славянска по рождение и практика. А къде по-напред с материала по много въпроси са, например, чехи и словаци, които ще да са по-славяни от нас по всички антропологични и културни белези, психика, дух. Имаме обаче много общи черти, сходна битова култура, мироглед, големи сходства в езика. Те ползват обаче латиница. Не мислете, че универсалността на азбуката, която ползват не им е дало един силен тласък напред спрямо нас, по-самоизолираните и в значима степен оттук, по-изостаналите им „славянски братя”. И повтарям, много са по-напред от нас във всичко, а и са съхранили народностните си специфика и независимост напълно, дори повече от нас. Въпреки асимилаторските попълзновения на по-големи и по-привлекателни хищници от турци и гърци, не са се нито понемчили, ни порусначили, ни пополшили, ни поавстрийчили.
Русите пък са доказано не-славяни, а викинги. Нерде викинги, нерде славянска (по-точно българска) азбука. Но ако са си избрали да се наричат славяни, защото името славяни идва от техните земи по времето на Екатерина Велика, ще им признаем това право от учтивост и толерантност. Те са велики, но още по-велики щяха да бъдат, ако бяха овреме разбрали, че българската азбука в тяхната писменост (литература) им е дала само една псевдо-идентичност, докато реалната им, истинската им идентичност, както на всички други народи, е в уникалната им народностна духовност, базова народностна култура и езика: в съдържанието на написаното на този език (език, не азбука).
А Сърбите, също по-славяни от нас, освен това, по-верен и обичан приятел на Руската Федерация (и на Руските империи в миналото , всички те особено харесали и налагащи българската азбука където и както може), много хитро повече ползват в по-голяма степен латиницата, защото тя им е по-удобна. (А езика им най-близък до нашия !). Официалната им азбука – нашата кирилица, ползват в администрацията и тук-там по желание на пишещия (вижте например Уикипедията, ако още не сте ходили в Сърбия). Това не им пречи да пеят в Църквата на старо-български, отдавна порусначен до модификация, която днес някои наричат „черковно-славянски”. В тази си версия обаче този „черковно- славянски” си е направо „черковно-полу-руски”. Старобългарският е брутално изхвърлен от църквата, постепенно след като сме покръстили русите, когато Руската църква – едно българско творение, е набрала самочувствие и сила.
Фактът, че сърбите географски са между нас и Словакия не е причина за смесения им (междинен) вариант („ни точно така-ни съвсем иначе”). По-скоро, сръбският избор на широко ползване на латиница е заради удобството и стремежа им към просперитет. В някои области на духа, икономика, спорт, политика, международен авторитет имат някои предимства пред нас, поне докато не мина доста време, откакто сме в европейската общност. Това се дължи на разни фактори, между които и по-осъзнатото им чувство (самочувствие) за принадлежност към успешните народи, повечето от които използват ползваната свободно и от сърбите латиница.
Ние имаме прекрасен език, а и азбука към него, създадена и разпространена първо на днешната територия на България – столицата на Първото българско царство. Практически използваем вариант, създаден от преките Кирило-Методиеви ученици – вариант сходен с гръцката азбука ! По политическо нареждане на княз Борис Първи ! Преди това пък Императорът на Източната римска империя възложил важна политико-културна мисия – създаване и разпространение на азбука, удобна за хората в северозападната част на Империята му, на едни от най-просветените хора на земята – братята Кирил и Методий от Солун — със сигурност едни от най-блестящите философи и лингвисти в Империята и въобще. Политика в интерес на Източната римска империя, ромеите. Гео-стратегическа политика !
На свещената ни азбука, появила се и първо разпространила се на благодатна почва у нас, поради най-вече политически, гео-стратегически причини, по заповед на силните на деня, през вековете сме натрупали ценна и уникална литература. Затова я ценим ! Прекрасно – да пребъде и се ползва според желанието на нашия народ !
Но понастоящем, ние, екзалтирано гордеейки се и празнувайки нашите език и литература, грозно ги разваляме, разрушаваме вече от 3-4-5 десетилетия, постепенно, безотговорно, неграмотно, най-вече в последните 10-15 години. Само два примера:
- Защо вече масово не се ползва членът (поне непълния член)? С неползването му въвеждаме нарочна, принудена нееднозначност на езика ни – а основната му задача е да е еднозначен. Когато кажете: „Този въпрос ще се обсъди в парламент” езика става нееднозначен, т.е., безполезен. Кой парламент ? -Френския, Унгарския, Европейския, Нашия, …, или пък говорещият е имал предвид местния „парламент”на община „Високо бърце”, както жаргонно понякога наричат общинските съвети – местен парламент ?! И това го говорят видни журналисти, държавници (и други личности, които са често на екрана и в радиото). Те не ползват член и не им се разбира какво говорят. Демонстрират лошо владеене на езика или високомерие/вариант: неудачно оригиналничене. Да се чудиш и маеш на разрушителните способности и хъс (или безотговорност) в деструкцията на езика на Вазов, Талев,Йовков, Станев, Вежинов и трудно-изброимата в пълнота плеяда класици и съвременни писатели – законодатели на красивия ни език. „Патриоти”- на думи ! Кой ви даде право да рушите най-ценното в нашата култура и идентичност, преяда калпава ? Питам сериозно Преядата, без майтап ! Освен това, къде е Института по Български език на БАН ?! Лелките там оплетоха ли си най-после пуловерите и избродираха ли си гоблените ?! Явно не изпълняват вменената им контролна езикова функция! Мълчат и лапат професорски заплати напразно!
- Кой ви научи напоследък да „накате” безобразно, та да се чудя на пазара и в магазина какво ми казват на майчиния ми език. Доматите били „на 2 лева”. И аз ахмака, давам заето и се чудя, как килограм домати са принадлежност на парични знаци: монета или банкнота. Те обичайно са със собственик човек, а продажната цена им се посочва в пари: „струват 2 лв”, „са по 2 лв” , или по-опростено „са 2 лв” (последното е неправилно, но поне е мил безобиден жаргон, не се гаври с важния предлог „на”, и затова не застрашава структурата на езика).
Виден политик или журналист се изпъчил по телевизията и се излага като кифладжия с изцепки от рода на: „Ще го направя на 100 процента”, „ На 100 процента ще спечелим НА изборите”. Културният и мислещ човек се отвращава от всичко това и доста още други простотии, та му иде от яд да заговори на английски, италиански, руски, португалски, или какъвто друг език знае, само да не гледа гаврата с милия си роден език. По-простичкият и не научен да мисли със собствената си глава народ слуша културните си и политически водачи по телевизията и радиото. И подражава — опростачва се безплатно по примера на големците. Щом те – важните и „учените”, ново-забогателите парвенюта така говорят, значи така трябва ! Така се нагажда по-простия народ. Питам не едного: „Защо говорите така, така ли Ви е учила учителката Ви в началното училище ?” Отговарят: „Не ме е учила така, но така говорят тия, и тия, и тия” (споменава имена на хора с високо формално образование и високо положение в обществото, държавата). Казвам му: „Тия ако се хвърлят от моста и ти ли ще се хвърлиш ?” Йок, не ще !
Те пък, водачите на нацията си плямпат за двойка по БЕЛ в прогимназията, надуват гайдата на лошия български, и в Парламента, и в държавни институции, и на заседания в комисии, сред познати и граждани по митинги, чествания и гуляи (банкети, коктейли, официални вечери), по телевизия, радио, по прости поводи и по повод 24-ти май. А в същото време казват, че трябвало да подобрят качеството на образованието.
Първо да подобрят своето образование и престанат с тази когнитивна разюзданост, да спрат да говорят (вече и пишат) като двойкаджии в училище. Сигурен съм, че могат ! Но лоши навици, дори скорошни, трудно се отказват.
Не може да развиеш качествено образование, ако ти самия се държиш като профан или не притежаващ мисъл индивид, с която да преценяваш как да говориш — ако не изящен, то поне да говорят правилен класически български: ясен, еднозначен, точен, стегнат.
А ако ученикът възрази на забележка на госпожата по БЕЛ, като каже, че противно на мнението й, говори и пише правилно, защото важните г-да Х.Х., У.У. и Й.Й., а и известната и мастита журналистка г-жа Мисирка Пуйкова точно така говорят по телевизията (или радиото) всеки ден или седмица !!! А и вече пишат. Тогава ?! Тогава какво ще правим ?! Право е детето, ще слуша по-образованите, по-изкласилите и по-успелите.
Що за щуротии стават безплатно в милата ни скъпа родина ! И по празници ! И в делник !
Мълчат и си натискат задниците на удобния стол, гледайки си кефа и пачките във впечатляващи размери повечето от: държавниците, депутатите, министрите, маститите ката-ден на показ журналисти, културни и езикови институти, академици и професори лингвисти, все люде и институции от „елита”. Пандемията на простотията се разпространява скоростно и „кривата е вече в експоненциалната фаза”, за разлика допреди 20 г., когато процесът беше бавен и заразените пренебрежимо малко, незастрашаващ брой.
Началото беше някъде през пролетта на 1972 г., когато с едно решение на Политбюро се осакати и опростачи учтивата разговорна форма в българския език. Тази форма за всички стойностни езици е пълната форма на второ лице множествено число. Говориш винаги, както на повече от един. Тогава бях студент в трети курс и помня добре, когато един наш професор физик се възмути публично пред нас студентите от току-що взетото решение. Ние много не обърнахме внимание, защото си знаехме как да говорим правилно, а и си бяхме млади и безгрижни, леко ни беше и на душата и на джоба. Но трябваше да минат поколения, за да се появи тази профанизация в масовата, видима практиката на говора. Тези поколения, които сега говорят неправилно, следваше първо в училището да бъдат научени на това, а именно, че „неправилното е правилното”.
Погледнете днес, че по много въпроси, не само по проблеми на езика, недопустимо голям брой хора у нас правилното считат за грешно, грешното за правилно, доброто за лошо, лошото за добро и успешно (хубаво), почтения за ахмак, далавераджията и афериста за готин пич – пример за подражание. Този морален упадък, опасен социален синдром идва отгоре надолу, а не извира отдолу, и започва някъде години след ВСВ. Но от няколко десетилетия е масивен и непоносимо вреден, разрушителен.
Не че такива неща няма и в други, успешни страни – има, имало ги е и в царство България. Имало ги, но в количества под социално-санитарния минимум. Не в значителен процент от населението. Това се нарича мащабна социо-корупция (развала, деградация).
Да се върнем само на езика. За лекарство и ваксина срещу епидемията за нарочно или безхаберно опростачване и/или опасно разклащане структурата на езика, не са нужни пари, безплатно е. Иска се ум и култура. Иска се точно културата, вкл. езиковата култура, която вече имаме чрез огромния труд, талант, дръзновение на блестящи български интелектуалци от далечното и близкото минало, а и на доста днешни литератори. Но не бих се изненадал, ако някои от виновниците – видни госпожи и господа, практикуващи неправилен български език или техни съмишленици и приятелчета, свият някое и друго милионче от народните пари за проекти за изследвания по „решаване” на този изкуствено създаден проблем.
Ако в своята история, Аспаруховите българи – ние, в подходящ момент в миналото бяхме преминали на латиница, сега щяхме да сме страна за завист, южен вариант на Дания и/или Австрия. Лично на мен ми е все едно на коя от двете посочени страни бихме приличали по просперитет, богатство на населението.