Наливането на пари в системата на ВО и науката не е продуктивно. И БАН и ССА и държавните ВУ се нуждаят от сериозна реформа, която трябва да радикално да промени начина по който се управляват, както на ниво институция, така и национално ниво. Съществено трябва да се промени системата за финансиране и на контрол върху резултатите от дейността им. Ако това не стане, няма никакво значение колко пари се хвърлят на вятъра. Сегашният министър на образованието и науката прави известни усилия в правилна посока, но не му стигат силите и вероятно подкрепата, да доведе нещата до необходимата реформа. Опитът отново БАН да се занимава само с фундаментални изследвания е остатък от стария начин на мислене – едни да се занимават с фундаментални, а други с приложни науки. Който каквото може, а качеството на научните колективи ще определи кой с какво ще се занимава. От това наложено от съветския модел разделение и досега не можем да се отървем. БАН може да бъде спокоен – има нужда от държавни научни организации и сигурно малцина са на мнение, че БАН трябва да се разтури. Но БАН и държавните ВУ не могат сами да се реформират – Мюнхаузен не функционира. Това, че в БАН имам много добри учени (с което съм абсолютно съгласен) съвсем не означава, че не се нуждае от реформа. А предметът на дейност на БАН е различен от предмета на дейност на висшите училища и сравнение едно към едно не релевантно.
Марко Тодоров