НАУКОМЕТРИЯТА Е ПРИЛОЖИМА И ЗА СОЦИАЛНИТЕ И ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ

„Предложените промени (минимални национални наукометрични изисквания) представляват опит стандарт за качество, отговарящ на спецификите на научноизследователската дейност в областта на природните науки, да бъде изведен като универсален, и наложен на всички останали научни области и направления. Това ще доведе до неравнопоставено отношение към различните научни области и направления – едни (най-вече природните, техническите, инженерните и математическите науки) ще бъдат оценени като висококачествени, а други (най-вече социалните и хуманитарни науки, както и изкуствата) – като по-нискокачествени, което ще постави въпроса изобщо за тяхната полезност. Причината за това е, че при първите науки обществената добавена стойност се измерва основно като принос към световното знание, за което предложеният стандарт е по-скоро подходящ, докато при вторите – съществена част от тази им стойност е свързана с приноса им към знанието в национален план, както и към развитието на националната култура и общество, за което предложеният стандарт е неподходящ”.

Из „Декларация на „Демократи1на България” относно предлаганите промени в атестацията на университетските преподаватели.

 

Ще се опитам да обясня защо изводът в този текст че наукометричните оценки като стандарт за научна стойност и качество „отговарят на спецификите на научно–изследователската дейност само в областта на природните науки” е погрешен и че тези оценки определят научната стойност и качеството и в областта на социалните и на хуманитарните науки.

Наукометричната оценка на научно изследване (респ. учен, научна институция) дава количествено измерими показатели  на базата на това доколко научен продукт е станал достояние и е бил използван за други изследвания. Тези показатели имат различни стойности в различните области, но показват едно и също нещо – общо взето това е „иновативността” на изследването. Иновативността на изследването отразява приносът към световното знание, който определя развитието на съответната научна област и е целта на научното дирене както в природните, така и в социалните, и в хуманитарните науки.

 

Науката е наднационална. Авторите на цитирания текст погрешно приравняват приноса към световното знание с „обществената добавена стойност” на научен продукт. Научното познание не е стока, университетът не е супермаркет. Научните продукти в социалните и хуманитарните области може да имат и обществена добавена стойност в национален план, но тя трябва да се оценява и компенсира отделно.

 

Научният принос, какъвто макар и малък, всяка научна публикация трябва да съдържа, при природните науки се изразява главно в нови данни или факти, в нови методи, докато при хуманитарните  и социалните науки преобладават нови зависимости, хипотези и теории. Затова публикациите в първия случай са предимно кратки научни съобщения, докато във втория – аналитични статии и научни есета. Тези особености водят до различни стойности на наукометричните показатели при природните науки от една страна, и при социалните и хуманитарните – от друга. С наукометрията една философска монография от 500 страници и една статия в химията от 10 страници се мерят еднакво само по това колко пъти са цитирани. Но от гледна точка на самата наука и нейното развитие това е най-същественото.

 

Научните продукти в социалните и хуманитарните науки, за разлика от природните, обикновено съдържат в много по-голяма степен информация, до която се е стигнало на базата на последните достижения на съответната наука, но която е от интерес само за определена страна , националност, географски район. Такива, продукти, действително, остават неотразени от наукометрията.  Това трябва да се има предвид при оценката на такива продукти (учени, институции), и да се оценява допълнително наред с peer review качествените оценки. Но нещо ново, способстващо за развитието на самата наука, трябва да присъства в постиженията на университетските учени.

 

Университетският учен-изследовател в икономическите науки не трябва да се занимава само с икономически анализи в национален план, а да търси и открива нови връзки и зависимости на самата икономика като наука. Такъв учен в областта на социологията не трябва да се занимава само с конкретни социологически проучвания, а да създава нови социологически методи и открива нови закономерности. Университетският учен в юридическите науки не трябва да се занимава само с казуси в конкретна правова уредба, а да разглежда принципите на правовите уредби и научните основи на юриспруденцията. Такива публикации на такива учени, предложени предимно на английски език, се отразяват от наукометрията.  Новости в българистиката или в националната история, обогатяващи лингвистиката или историографията и публикувани на английски, също биха били отразени от наукометрията.