From: llazarov [llazarov@karb.info]
Sent: Sunday, June 28, 2020 10:15 AM
Subject: КОМЕНТАР върху проекта за Стратегия за висшето образование 2021-2030
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЕГАШНАТА, НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕДВИЖДА МИНИМАЛНИ РЕФОРМИ
Колективистичният популистки модел на управление на ВУ остава непокътнат
Лазарин Лазаров
Проектът за нова стратегия за развитието на висшето образование 2021 – 2030 започва с необективен изопачен преглед на изпълнението на старата.
Незначителната промяна в начина на финансиране на ВУ чрез коефициенти за качество, не доведе до търсенето „съществено подобряване на качеството на висшето образование”. НАОА продължава да не прилага ефективна стандартизирана методика за оценяване на качеството. Съветите на настоятелите продължават да не изразяват обществените интереси в развитието и управлението на ВУ. Ректорите блокираха предложението за въвеждане на ‘финансови мениджъри’ в ръководствата на вузовете. Уникалният за българското висше образование модел на управление, характеризиращ се с популистка изборност от долу нагоре и недопускане на външни хора, който тласка ВУ да служат на себе си, а не на обществото, остава непокътнат и ще лежи в основата на развитието им и през следващото десетилетие.
Преди формулиране на целите на новата стратегия авторите на проекта отчитат повишената степен на конкуренция от ВУ в държави членки на ЕС и формулират предизвикателства възникнали от процеси вътре в сферата на висшето образование в България. За съжаление, те не се различават много от целите на сегашната стратегия. Защо се оказва че „Изоставане от тенденциите в европейското висше образование и слаба интернационализация на българското висше образование” е възникнало важно предизвикателство след като „Съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи за ВО с цел заемане на достойно място в ЕПВО” е основна цел на сегашната стратегия? Защо “все още нито едно българско ВУ не присъства сред първите 500 в престижните рейтинги на университети и до средата на 2020 година нито едно българско ВУ не е част от европейските университетски мрежи”?
В проекта се отчита съществуването на критични негативни нагласи на обществото към ВО, но по-голямата част от тях „несъответствали на реалното положение или били неточни”. Така се бетонира твърдението че броят на ВУ в България не е прекомерно голям. След като не е изпълнена цел 5 на сегашната стратегия „Модернизация на системата за управление на висшите училища” и не е изградена планираната „система за висше образование, способна да се саморегулира съобразно динамиката на обществените процеси”, и след като наново се отчита че “академичната автономия е довела до отсъствие на академична отговорност пред обществото”, защо в проекта се говори само за търсене на инструменти, чрез които държавата да защитава обществения интерес? Кога, най-после моделът ще бъде сменен?
Българските ВУ никога няма да станат равностойни на европейските и проспериращи докато ректорът, членовете на академичния съвет, деканите и членовете на факултетните съвети се избират на общи събрания, докато членовете на катедрата избират шефовете си. В сегашната стратегия изрично е посочено че трябва да се върви към „нов по-ефективен модел за управление” и че „при по-нататъшните реформи следва да се обсъди възможността за прилагане на доказалия своите предимства в развитите страни модел на управление”. Авторите на проекта трябва да обяснят защо след като много от целите на сегашната стратегия не са постигнати, по отношение на модела на управление не се предвиждат никакви сериозни дейности. Договорите за управление с ректорите не могат да разрешат проблема. Преди 5-6 години министър К. Вълчев изразяваше намерения на МОН за прокарване на съответни законови промени. Обществото трябва да знае дали при сегашното статукво в статута на ректорите и нагласа на преподавателите, при сегашната политическа обстановка, и при най-добро желание Министерството е неспособно да прокара базовата реформа която ще отвори път за ефективно осъществяване и на останалите дейности и приобщаване на българското висше образование към европейското.
bulgarianscienceproblems
Вж също: „Министърът на образованието иска да обвърже университетите с договори за управление” и „И този път козметична промяна на ЗВО! Моделът на управление не бе засегнат” на Знакови постинги от архива