КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА И НА КОГО СЛУЖИ СП. НАУКА НА СУБ
Уважаеми абонати на BULGARIANSCIENCEPROBLEMS,
Списание НАУКА е орган на Съюза на учените в България. Съгласно сайта му „В списанието се публикуват материали, които кореспондират с професионалните интереси на български учени, преподаватели, млади изследователи, докторанти, студенти”. Посочено е по-точно че такива материали могат да бъдат „за програми и проекти, свързани с наукатa, иновациите, новите технологии, образованието, устойчивото развитие в полза на обществото, по организация, научна политика и популяризиране на науката”.
МОН е изготвило „ПРОЕКТ ЗА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА 2021-2030 г”. Този проект е внесен в НС и предстои приемането му. Той беше изложен на сайта на МОН за обсъждане с покана за изпращане на СТАНОВИЩА.
Аз изпратих следното СТАНОВИШЕ:
|
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЕГАШНАТА, НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕДВИЖДА МИНИМАЛНИ РЕФОРМИ Колективистичният популистки модел на управление на ВУ остава непокътнат Лазарин Лазаров Проектът за нова стратегия за развитието на висшето образование 2021-2030 започва с необективен изопачен преглед на изпълнението на старата. Незначителната промяна в начина на финансиране на ВУ чрез коефициенти за качество не доведе до търсенето „съществено подобряване на качеството на висшето образование”. НАОА продължава да не прилага ефективна стандартизирана методика за оценяване на качеството. Съветите на настоятелите продължават да не изразяват обществените интереси в развитието и управлението на ВУ. Ректорите блокираха предложението за въвеждане на ‘финансови мениджъри’ в ръководствата на вузовете. Уникалният за българското висше образование модел на управление, характеризиращ се с популистка изборност от долу нагоре и недопускане на външни хора, който тласка ВУ да служат на себе си, а не на обществото, остава непокътнат и ще лежи в основата на развитието им и през следващото десетилетие. Преди формулиране на целите на новата стратегия авторите на проекта отчитат повишената степен на конкуренция от ВУ в държави членки на ЕС и формулират предизвикателства възникнали от процеси вътре в сферата на висшето образование в България. За съжаление, те не се различават много от целите на сегашната стратегия. Защо се оказва че „Изоставане от тенденциите в европейското висше образование и слаба интернационализация на българското висше образование” е възникнало важно предизвикателство след като „Съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи за ВО с цел заемане на достойно място в ЕПВО” е основна цел на сегашната стратегия? Защо “все още нито едно българско ВУ не присъства сред първите 500 в престижните рейтинги на университети и до средата на 2020 година нито едно българско ВУ не е част от европейските университетски мрежи”? В проекта се отчита съществуването на критични негативни нагласи на обществото към ВО, но по-голямата част от тях несъответствали на реалното положение или били неточни. Така се бетонира твърдението че броят на ВУ в България не е прекомерно голям. След като не е изпълнена цел 5 на сегашната стратегия „Модернизация на системата за управление на висшите училища” и не е изградена планираната „система за висше образование, способна да се саморегулира съобразно динамиката на обществените процеси”, и след като наново се отчита че “академичната автономия е довела до отсъствие на академична отговорност” пред обществото, защо в проекта се говори само за търсене на инструменти, чрез които държавата да защитава обществения интерес? Кога, най-после моделът ще бъде сменен? Българските ВУ никога няма да станат равностойни на европейските и проспериращи докато ректорът, членовете на академичния съвет, деканите и членовете на факултетните съвети се избират на общи събрания, докато членовете на катедрата избират шефовете си. В сегашната стратегия изрично е посочено че трябва да се върви към „нов по-ефективен модел за управление” и че „при по-нататъшните реформи следва да се обсъди възможността за прилагане на доказалия своите предимства в развитите страни модел на управление”. Авторите на проекта трябва да обяснят защо след като много от целите на сегашната стратегия не са постигнати, по отношение на модела на управление не се предвиждат никакви сериозни дейности. Договорите за управление с ректорите не могат да разрешат проблема. Преди 4-5 години министър Красимир Вълчев изразяваше намерения на МОН за прокарване на съответни законови промени. Обществото трябва да знае дали при сегашното статукво в статута на ректорите и нагласа на преподавателите, при сегашната политическа обстановка, и при най-добро желание Министерството е неспособно да прокара базовата реформа която ще отвори път за ефективно осъществяване и на останалите дейности и приобщаване на българското висше образование към европейското. bulgarianscienceproblems |
Това становище не е впечатление от едно прочитане, а е базирано на данни и факти. Изхождайки от декларацията че в сп. НАУКА се публикуват становища за програми и проекти, които кореспондират с професионалните интереси на учени и преподаватели, изпратих становището до редакцията с молба за публикуване. ЕТО КАКЪВ ОТГОВОР ПОЛУЧИХ:
|
С какво моето становище стресна и уплаши някои от редколегията на списанието? Виждате ли в него нещо „неподходящо” за рубриката „СТАНОВИЩА ЗА ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ”?
Как е представено на редколегията и как е взето такова решение? На какво основание не е допуснато до рецензиране, а ми се изпраща горния смешно мотивиран отговор, без отговорен подпис на редактор, а анонимно от името на цялата редколегия. Откога редколегията подписва кореспонденцията си по този начин?
ДА ДАДАТ СТАНОВИЩЕТО НА РЕЦЕНЗЕНТ И ДА ГО ОТХВЪРЛЯТ НА ОСНОВАТА НА ОБОСНОВАНА РЕЦЕНЗИЯ!
Становището ли е неподходящо за списанието или Редколегията е неподходяща за органа на Съюза на учените в България?
Средната възраст на членовете на тази редколегия е над 70 години. Нормално ли е и.д. Главният редактор да е 82-годишен активен член на Българската комунистическа партия от 1969 г, министър в първото и второто правителство на Андрей Луканов, замесен в скандал за фалшива монография издадена в чужбина? Нормално ли е Редколегията да включва друг активен член на БКП и активен агент на ДС от 1979 г? Нормално ли Редколегията да включва известен комунистически и националистически идеолог?
Тази редколегия приема само материали поддържащи статуквото, а отхвърля тези показващи необходимостта на реформи в българската наука и висше образование?Тази редколегия независима ли е, сп. НАУКА независимо ли е?
С такъв Съюз на учените и такова списание българската наука и висше образование никога няма да мръднат напред.