Уважаеми членове на Комисията за образование и наука на 47 НС,
Във връзка с предстоящото разглеждане от Комисията на Годишния отчет на БАН за 2020 г ви изпращам един преглед на критичните слабости на тази организация, които не са засегнати и анализирани в отчета:
- В отчета въобще не се споменава за Съвета на настоятелите на БАН, да не говорим за отчет на негова дейност. Този важен орган с важни контролни и съгласуващи функции, определени в членовете 5а, 5б и 6в на Закона на БАН, системно не работи съгласно Закона.
- Отчетът не съдържа оценка на приходите на Академията от договори за научноизследователски проекти. Приходите от такива договори с чуждестранни финансиращи организации съставляват само 6% от всички приходи на БАН. (вкл. бюджетната субсидия). Това е много малко предвид огромните средства предлагани от международните организации, специално в ЕС и по-специално по рамковата програма Хоризонт (2014-2020 г). По тази програма на разположение на учените от страните членки са били 80 млрд €. По преценка на международни експерти българските учени би трябвало да могат да спечелят проекти за около 600-700 млн €. Учените от БАН са сключили договори само за 16.3 млн €, а през отчетната година – само за 5.3 млн €. Неспособността на учените от БАН да използват европейските пари за наука трябва да се има предвид на фона на претенциите на БАН че е „недофинансирана” от страна на държавата.
- Някои от изданията на БАН не се отличават с научна обективност. Така напр, в излязлото през отчетната година енциклопедично издание „150 години Българска академия на науките. Храм на познанието“ проличават пристрастия в представянето на отношенията с държавата след 1990 г в историческата част.
- През отчетната година нито един учен от БАН не е получил някаква престижна международна награда, Това е особено показателно по отношение на Корпуса на академиците. Нещо повече – само 3-ма живи академици попадат в първите 2% топ учени в света (в тази категория попадат повече от 70 български учени).
- Изминаха повече от 12 години от провеждането на международен одит на БАН. Въпреки че препоръките му бяха само частично изпълнени, той изигра много полезна роля за научното развитие на Академията. Сродните изследователски организации в Европа се подлагат редовно на такива одити. През отчетната година председателят на БАН акад. Ю. Ревалски е бил избран за заместник-председател на Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC). Време е за нов международен одит на БАН. От настоящата оценка на дейността й изниква препоръката в Устава на БАН да залегне провеждане на международен научен одит на всеки 4 години, респ. при всеки председателски мандат.
Лазарин Лазаров, доктор на химическите науки
основател и модератор на сайта bulgarianscienceproblems (основан 2005 г)